Wednesday, 19 June 2013

Една измислена история

Тази историята е измислена. Вероятно никога не се е случвала, ама то вече така сме се овъртолили, че знаеш ли....

Много, много отдавна, чак през миналия януари, ЦЦ отишъл при ЦВ и му рекъл:
- Адаш, зимата идва, нали знаеш.
ЦВ погладил мустак и се подсмихнал:
- А, не - гледал си сериала, че книгите са ти дебели, нали? Освен това сме януари и идва пролет, с избори, а не зима.
- Е, знаеш как е - подсмихнал се и ЦЦ. - Обаче, с тоя джангър за тока, това, което имаме като правителство, а и ББ, леко са се шашнале, та...
- Колко? - прекъснал го ЦВ.
- Ми... Толку. - отвърнал ЦЦ.
- Ма вие полудехте, бе! - викнал ЦВ.
- Е, аре ся - полудехте. Толку, иначе нямаме гаранция...
- Бегай, бе, аз за толкова пари ше си купя остров - не поддавал ЦВ.
- Па ти си имаш вече цела страна, за кво ти е остров? Дай сега, че да дадем после.
- Да, бе, ше дадете - сам го каза: аз вече сичко си имам.
- Глей ся, дай, че моите там, слухарите, ми събраха една папчица за тебе и цялата кочина. Ма то данни, ма то записи, ма то есемеси... Красота ти казвам. Отиде банка, отидоха и телекоми, и цигарени фирми, и медии... - ухилил се ЦЦ.
- Верно? Ма ти, ченге физкултурно, мене шантажираш ли ме нещо, бе? - викнал ЦВ.
- Ти па! Говорим си...
ЦВ натопил мустак в уискито и се замислил малко. После казал.
- Добре, ше видиме как да го наместиме. Ма да знаеш - много алчни станахте нещо.
- Айде сега, алчни - станал да си ходи ЦЦ. А и кой го казва. После ше си ги върнеш. Както обикновено - рекъл той и се омел.
ЦВ поседел малко замислено, после вдигнал телефона и звъннал на ДП.
- Дебел, фащай джисиема и почвай да ми ги събираш: Цацата, СС, Сокола, Болен - в тоя ред....
...
ЦВ погледнал Цацата право в лупите и казал:
- Ти, майна, сега ше поработиш.
- Е, аз кво - да не би досега да спах?
- Аре, аре... - рекъл ЦВ. - СС след малко ще получи един сигнал, ше ти го прати на тебе, а ти ще се заемеш много сериозно. На ЦЦ нема да казваш.
- Ясно - рекъл Цацата, събрал си сичката магистратска тежест и се омел.
...
ЦВ погледнал СС право в лупите и рекъл:
- Земи сега тая папка и да наизустиш до утре, че пресконференция ше даваш.
СС отворил папката пред себе си, зачел се и след минутка подсвирнал:
- Уха! То това чудесно, бе! - После вдигнал лупи към ЦВ. - Ма що така? Не го ли обичаш вече ББ? И кво ше искаш в замяна?
ЦВ усетил как леко се изнервя.
- Ти в моя сексуален живот нема да се бъркаш. Даваш пкф-то, а аз ше се погрижа после пак да си голем. А в замяна... Ше ти кажа после.
...
ЦВ после се видял още със Сокола и Болния. Скучни среши, скучни, ама нужни. Вересии винаги със зор се събират.
....
Дошъл май. Преди изборите се случили куп шашави неща. Толкова шашави, че на журналистите от десетина редакции и нюзрумове свят им се завил. Големо местене на бюра паднало докато ги наместят така, че да имат правилната гледка. И като наместили бюрата, изведнъж прогледнали: кой ще види с поглед зорък бюлетини за експедиция в Костинброд, кой изведнъж ще се сети за некви апартаменти, кой ще вдигне поглед и ще се зачуди тез правителствени самолети що така само фъркат ли, фъркат да ръсят кемтрейлси...
И най-шашавото било как изведнъж Цацата и СС полазили една нищо и никаква службица и й изръшкали де що има директори и крайслери.
И ЦЦ и ББ изведнъж усетили жегата за ъгъла, ама нямали онези важни 30 секунди за отстъпление. Седял си ЦЦ с папката в ръка и тихо хлипал с крива устица. А ББ освен кръвно, щел да получи възпаление на пикочния заради страха от тоалетни.
...
Изборите минали, най-шашавите от шашавите. И ЦВ вдигнал телефона и викнал СС, погледнал го право в лупите и казал:
- Аз съм инкасатора. Време е тука една сметчица да оправим.
СС нервно свил устнички.
- Ама много скоро, бе. Ние тука едва некво правителство заджуркахме. Чакай поне да си влезат в кабинетите... - запелтечил той.
- Нема за кога да чакам. Искам да направиш следното... - и му казал какво.
Слушал СС и пребледнял, леко даже се подпикнал и го ударил на молба:
- Ама моля ти се! Това с делата срещу телекома - добре, вдигаме възбраната над имотите. Това там с Белене - иди дойди - и аз обичам руснаците, ама това, другото, дето го искаш, то това самоубийство политическо, бе!! Никой нема да ми верва повече, а тия моите, те направо ше ме разкъсат!
ЦВ го погледнал нежно като католически епископ - момченце от хора и рекъл:
- Верно? И що си мислиш, че на мене ми пука?
СС едва не се разплакал.
- Ма ти верно ББ обичаш повече. Пак него искаш за първороден син.
- Да кажем, че обичам по-тъпички първородни синове. Приеми го за комплимент.
...
Когато СС си тръгнал с омекнали коленца, ЦВ викнал Дебелия.
- Дебел, след седмица отиваш да танцуваш. Знам, смешна гледка ше бъде, ама взимай отвертката и тръгвай. Като стигнеш ДАНСинга - големо пролетно чистене, ясно? Два дена имаш, требва да ти стигнат. После всичко ще бъде по старому. И много здраве на майка ти.
Дебелия тръгнал да си търси отвертката, а ЦВ си пуснал телевизора. Финалния епизод на трети сезон на "Игра на тронове" бил в дивидито, а пръстът му бил върху бутона play - любимото, така познато движение... Само да не беше тази жега зад ъгъла... И, въобще, откъде се появи тя? И кога минаха тия 30 секунди? Минаха ли? И какво изобщо е това #дансwith me?
...

А в същото време, някъде долу, по пътя настлан с жълти павета, някакви хора се събирали. Хиляди и хиляди. Те представа си нямали за мъките и драмите нито на ЦВ, нито на ЦЦ и ББ, нито на СС. Те просто се събирали там на паветата, приятели и съвсем непознати, прегръщали децата си и за пръв път от много, много време насам почти се досещали какво точно искат и защо. Ужасно им било писнало и изобщо нямали намерение да ходят да търсят никакъв Оз, великия и всемогъщия. Искали у дома, там и тогава.

No comments:

Post a Comment