Friday, 21 June 2013

Хаос, батка...

Хаос, батка...
Като се започнаха едни протести, та цяла наделя. Всеки ден, хиляди, може би десетки хиляди хора в София излизат на жълтите павета. Няма единна организация, няма "изявени лидери", все така няма "обща платформа" с точки, подточки, увод и заключение, никой не скандира съкращения на партии, освен когато ги ругае. Тук-там, медиите си избират по някое "лице на протеста", най-вече по приятелска линия на репортера или на друг негов приятел... Всички викат "Оставка!". Ясно е, че говорят за кабинета. Алтернативи не се предлагат и когото и да попиташ - такива всъщност няма. Но... Оставка! О-став-ка! На пръв поглед - хаос. Жизнерадостен, мирен, спокоен, купонджийски, но все пак хаос. Или?
Всъщност няма какво да се лъжем - тези протести нямат шанс да променят ситуацията, нямат шанс да променят нито мисленето, нито плановете на тези, които се озоваха в парламента и Министерския съвет след последните толкова шашави избори. Пусни си телевизора, чуй какви ги дрънкат и веднага ще ти стане ясно, че те чисто и просто ОТКАЗВАТ да приемат реалността. Или не могат, или не им дават началниците им, все тая...
Хаос, бе.
Протестите, най-вече, няма да накривят капата и на същинските виновници - олигарсите като Цветан Василев, ТИМ, Черепа, Цеко Минев (Бахти името, начи! - каза една позната...), на оня тюфлек с карнобатския винпром, на другите тюфлеци от Пещера, на Ковачки и прочее... А те са всъщност хората пред чиито офиси трябва да стърчим като ония пичове и дами в Истанбул, не пред централата на БСП, ДПС, ГЕРБ или на оня шизоид, нашият малък Адолф. Те са хората, които редят костюмарите по банките в парламента, които ги местят напред-назад, дават им парички и инструкции и им слагат думички в устенцата. Нали не си мислите, че Делян Пеевски е нещо повече от свръхдебелшка възглавничка за банкерския гъз на Цветан Василев?
Хаос, батка...
Е? Какво правим тогава? Да си обираме крушите и да ходим някъде, където тия лайна поне не миришат толкова силно? Може. На мен ми е малко късно може би, ама за вас не е. Да стоим тук и просто да си траем? Може и това. Правим го толкова години, така или иначе, знаем как. Никой копче не може да ви каже каквото и от двете да изберете - всеки има право на pursuit of happiness, точка.
Има и един трети вариант - всяка вечер да излизаме на площада. Да бъдем този колективен организъм, в който се превръщаме за по няколко часа и който така бърка в здравето на няколкостотин костюмари с имунитети. И да се надяваме, че с всеки ден протест, с всяка щура хрумка за плакат, с всяка крачка по жълтите павета се приближаваме към мига, в който ще припознаем новите си лидери, сами ще се превърнем в новите си лидери. Мигът, в който ще се появят хората, които ще поемат отговорността и ще се заемат с истинската работа, та поне за няколко години ние останалите да правим това, което всъщност искаме и можем да правим.
А после пак да излезем на площада ако се налага и ако тези, новите, отново забравят откъде са тръгнали.
Хаос, батка - първичен и съзидателен.

No comments:

Post a Comment