Sunday, 23 June 2013

Предмет, цели и задачи...

"Предмет, цели и задачи на..."
Горе-долу така звучеше първият въпрос от конспекта за изпита по 50% от дисциплините в университета навремето и този въпрос беше или кошмар или спасителната сламка за всеки несериозен, разхайтен задочник като мене. 

"Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme" е и вероятно един от най-задаваните въпроси през последните десетина дни. 

А снощи, докато наследникът рисуваше с тебешир, щастливо проснат върху мръсния асфалт на пъпа на Орлов мост, чух как много протестиращи обсъждат именно това. (В рамките да няма и десет минути двама от тях проведоха яка дискусия върху 2-3 много сериозни политически теории и някак естетсвено преминаха към разговор за рептилите, за които май бяха на едно мнение...)
Ми айде, да поразсъждаваме.
Понеже съм сам с кафето и цигарите  в кухнята докато "другарката" и бъдещият еднопосочен емигрант спят в другата стая, ще поразсъждавам със себе си. 
WARNING: аз съм скептик. Това не е същото като да си песимист, дори не е като да си "информиран оптимист", както си мислят някои. Да си скептик означава да не приемаш нищо веднага и безусловно от първия момент, а да полюбопитстваш и да се поровиш за още инфо, преди да се съгласиш с теза или твърдение. Често смятат скептиците за обикновени махнаджии или за завистливи мързеливци, които ги бива само да ти обяснят защо нещо "не може да стане". Отнасям се, хм, скептично към подобни дефиниции и изразявам твърдото си несъгласие с тях, хехе. 
Както и да е. Та... Дайте конспекта.
Първи въпрос. "Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme"
На пръв поглед изглежда ясно. Предмет на протеста е кризата на представителността на българската демокрация, породена от срастването на частни икономически групировки с политическата власт на всички нива и масовата и тежка корупция по високите етажи на публичната администрация. 
Целта очевидно е да бъде променена политическата система така, че икономическите субекти да съществуват независимо от политическите такива и всяко тяхно взаимодействие да бъде прозрачно, законосъобразно и подложено на обществена дискусия и контрол. 
Непосредствената задача е да се предизвика оставката на надтоящото правителство, да се разпусне този парламент и да се премине към предсрочни избори по нови, по-честни и прозрачни правила. И всичко това да бъде постигнато с мирни средства, без щети, законосъобразно и най-вече - без кръв. 
Супер ми звучи. Демократично, модерно, готино, като 21 век ми звучи. (Някои добавят към гореформулираното и "нов морал в политиката", но това ми звучи по-скоро като оксиморон или в най-добрия случай като едно хубаво, но крайно невероятно следствие.)
Скептикът, тоест аз, пита: Как, бе младеж, как? 
Снощи, освен за рептилите, слушах как все повече хора изказваха предположения и предложения как да еволюира протестът. Защото е много яко между 6.30 и 24.00 да сме млади, готини, интелигентни и "симпатични" (Да ви имам избора на прилагателни, г-н Президент) мирно притестиращи работещи професионалисти, но освен това сме и result-driven people, a резултат очевидно няма дори след девет дни протест.  Е, кво праим? 
Не мисля, че правителство и парламент ще клекнат пред хитроумните ни плакати ("Моника, стисни зъби!"), свирките и знамената ни.

А и дори да клекне, не мисля, че сред съществуващите партии има кой да реши проблема с представителността. (Сори, Иване - дори да проговориш отново, не е сигурно, че ще те разберат.)
Следователно, за да променим системата и решим кризата е необходимо да възникне нова формация, нов политически субект, на който да му липсват реваншистките пориви на ранната десница, който да не е лично обременен с ДС минало (най-сетне), който да е достатъчно прагматичен и диалогичен, та да избегне до максимум обичайното боричкане и роене на дясно-центъра у нас. 
Кой е този субект и кои са неговите лица? Нямам идея, също като вас. Надявам се да го/ги срещна довечера в отсечката между МС и Орлов мост. Дотогава ще стискам зъби както досега и ще се надявам и Моника да направи същото. Поне веднъж. Ще направя поредния си тегел по жълтите павета и ще се оглеждам и ослушвам... Стига на ситния да не му се доака отново в най-интересния момент, но някак съм скептичен, че това ще ми се размине...

No comments:

Post a Comment