Виж, кво нещо е историята...

Навремето, когато бях студент в Икономическия, изучвахме предмет "Финанси". Преподаваше ни Стоян Александров. Да, същият - Малката секира.
Имахме си и изпит по финанси и когато датата дойде, аз естествено, изобщо не бях пипвал, знаех нещичко от обща култура и се надявах на нещо като три на релси, с много милост, с каквато обаче г-н Александров изобщо не беше известен, тъкмо напротив.
Е, той беше тогава финансов министър и нямаше много време за нас, пък и ние бяхме неизброима задочна сган - поне 200 човека - и затова бе извикал едва ли не цялата катедра по финанси, от главен асистент нагоре, да му помага с изпитването.

И стана така,
че мен ме изпита Пламен Орешарски. Не помня беше ли вече доцент по онова време. Помня, че трябваше да му говоря за ДДС, какъвто тепърва се въвеждаше и дори му казах това-онова, макар че бях, да речем, твърде икономичен в изложението си... Както и да е. Та, Пламен Орешарски ми писа петица по финанси. На мен?! Петица!? Смили се явно човекът. Нямам идея защо. Според някои мои познати, само заради този акт на въпиюща безотговорност, Орешарски трябва да лежи в затвора, но го спасява това, че така и никога не станах нито финансист, нито дори обикновен счетоводител.

Това се случи преди точно 20 години. Сега, Орешарски е министър-председател, а аз в качеството си на избирател и данъкоплатец си позволявам и имам пълното право да му пиша оценки. Виж кво нещо е историята...

Преди няколко дни, докато крачех по жълтите павета, един непознат колега-протестиращ близо до мен в редицата, изплю свирката си за малко, за да припали цигара. Извади кутията и не можах да не забележа, че беше от някаква неизвестна марка, с предупредителни надписи на английски - сигурен белег, че е безбандеролна контрабанда. Запали човекът, изпуши си цигарата, загаси фаса си в паветата и го прибра прилежно в друга, празна кутия от същата марка цигари, която пъхна в джоба си, очевидно за да я изхвърли където се полага по-късно.
Случката ме накара да се замисля.
Този човек, който бе излязъл на протест, вероятно по същите причини, поради които и аз, имаше съзнанието да си прибере фаса, вместо да си го остави между фугите на паветата, но навярно изобщо не се замисляше, какво означава това, че си е купил контрабандни цигари.
Какво противоречие!
Излезли сме на улицата, за да протестираме срещу хора и организации, които потъпкват закони и правила в името на собственото си тленно благополучие, въртят далавери и крадат от публичните средства по най-явен и безцеремонен начин. Някои от тях живеят именно от контрабанда и финансират партийни кампании с нея. А ние? Пушим контрабандни цигари. Съучастваме, тоест.
През последните две седмици гледам как народът ми и аз с него "израстваме с няколко века" и вече не протестираме за хляба и тока, а за къде-къде по-важни в исторически план неща. Пишем и подписваме Харта 2013, знаем какво искаме, от кого, защо и т.н. Гордея се с това, в което участвам, но гледката на пича с контрабандните цигари някак ме обърка.
Онзи ден обсъдих това с един познат политолог и той ми отвърна:
- Лидерството е имплицитно - хората, припознали някого за лидер, постъпват като него. Ако има лидери, които да не пушат контрабандни цигари, последователите им също ще се откажат от тях.
Това ще да е, помислих си аз. Просто, ясно и логично. Кризата на представителността е и криза на лидерството. Само че в нашия случай ние знаем, че лидерите ни грешат. Защо тогава пак пушим контрабандни цигари? И това ще трябва да променим...
Виж кво нещо е историята. Орешарски някога ми писа петица по финанси съвсем незаслужено. И аз го знаех тогава, сигурно и той го е знаел. Сега аз няма да му пиша повече от две като премиер, защото не заслужава повече. Вероятно и той си го знае, защото все още си мисля, че не е глупав човек. Само че, когато той си тръгне и се отърве от премиерските си неволи, ние ще си останем пак с нашите и може отново да се наложи да излезем на улицата и да искаме оставката на наследника му. И тогава ли ще пушим контрабандни цигари? Или ще сме на друго ниво? Историята ще покаже явно...