Monday, 28 October 2013

Приказка

Много, много отдавна, в една съвсем не толкова далечна галактика...
...Добрият другар Антон закопчаваше копчетата на ръкавелите на ризата си "Фред Пери" и нервно поглеждаше към масичката за кафе, където лешеже малката книжка. 
"Какво сега искат да ми кажат тия, та ми изпращат точно ТОВА?", мислеше той, докато се мъчеше да закопчае горното копче на ризата над понаедрялата си гушка. "Намеци ли, натвърдъци ли ми правят? Ей, тва класовата борба ше се окаже най-мръсната война на света, ей! Мръсни животни"...  
...Добрата другарка Мая
довършваше последните шрихи от емблематичния си грим, но любимото занимание не й доставяше обичайното удоволствие. Предишната вечер, след поредния провал на опитите им с Ангел да си намерят спокойно място за вечеря, тя седна на дивана и се зачете в малката книжка, която бе получила анонимно в парламентарната си пощенска кутия. Захвърли я след 15 минути. 
"Нахални и отвратителни мързеливци", помисли си тя и здраво стисна спиралата за мигли."Сравняват ме със свиня! Слепи ли са? Та аз нямам и 60 кила! Животни са тия, ей!", възмущаваше се тя и справедливият й гняв добави изненадващо свежа руменина на поопънатите от годинките бузки...
...Добрият другар Сергей с въздишка отпусна още една дупка на колана на панталоните си. Отново закъсняваше за работа, но не му пукаше особено - все пак имаше две малки деца, а кой млад баща се наспива и става навреме? Истината обаче беше, че снощи си легна късно, защото чете една малка книжка, получена анонимно в партийната централа. 
"Баща ми и другарите му са били прави да забранят този парцал навремето - животни ще ми обясняват кое как да бъде, егати!", каза си той докато поемаше дъх, за да може по-лесно да закопчае проклетия колан. Моника го викаше от кухнята, трябваше да побърза...  

...Когато час по-късно тримата най-сетне преминаха полицейския кордон и стигнаха до работа, там ги чакаше неприятна изненада: доброто момченце Пеевски най-сетне се беше появил, росен-росен и готов да твори. Тримата го изгледаха ядно, но само устата на добрата другарка Мая, сгреши и сама промълви (през зъби):
- Абе, Деляне, аре земи се стигни и отслабни малко бе! Заради тебе животните ни мислят и нас за свини...

"...А животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е."

Така завършва една стара книга за хора, прасета, коне и други животни, за която все по-често се сещам през последните месеци. Който я е чел знае коя е, за какво разказва и защо тя беше забранена у нас в продължение на над 40 години. Кратка, стара книжка, за животни разни...
Написана от скучноват, нещастен англичанин, под формата на дълга малко повече от стотина печатни страници басня в проза... Нищо и никаква книжка... И се изучава в много страни и в много училища. Поне доколкото ми е известно, в България, тази книга не се изучава в гимназията (макар че е възможно и да греша).
Поради тази причина хиляди деца така и няма да разберат какво му беше лошото на онова, което имахме като държава, страна и родина преди 10 ноември, ще обясняват на анкетьорите на социологическите агенции, че са чували само хубави неща за Тодор Живков, а Сталин и Хитлер ще са само смътно-познати имена от учебника по история без конкретно съдържание зад тях... 
По-лошото в момента е, че и повечето днешни политици не са я чели. Едни защото изобщо не четат нищо друго освен извлеченията от банковите си сметки, други поради елементарния факт, че никога не са чели книги, в които няма "ковбойци и индианци", трети защото мама и тате навремето са били именно онези "мъдри" чичковци и лели, които са забранили проклетата книжка, четвърти защото... Абе, явно не са я чели... 
Затова, прочетете я вие, ако още не сте. Докато окупирате университети, докато не окупирате, докато трасирате старите жълти павета в центъра на София или просто се возите с градския транспорт към работните си места. Докато чакате за направление за преглед при личния си лекар или на летището за полета си закъдето й да е... 
Много стара, много кратка книжка, написана от един скучноват, нещастен англичанин преди седемдесет години... Прочетете я и се огледайте около себе си, а после изберете дали да сте свине или нещо друго... 

1 comment:

  1. Нищо от Оруел не се изучава, за огромно съжаление. Иначе по-младите щяха да знаят, че книгите му са предупреждение, а не наръчник...

    ReplyDelete