Monday 2 December 2013

Кратка история на България: Част 3 - Как Киро и Мето измислиха едни букви и оплескаха половината интернет...

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, не особено научна и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност, защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Сега ще се наложи да направил леееееекинко отклонение от таймлайна, защото докато нашия Борис I се борел с безспорно сложната екзистенциална тема дали да се казва Михаил или Майкъл, недалеч от България се разигравали събития, които щели да имат неимоверни последствия за цяла Европа. За всичко били виновни двама братя, които макар и с най-добри намерения, направили неща, които променили… Абе, много неща променили, но всичко по реда си.

Двамата братя са небезивестните Кирил и Методий, понастоящем светии и „апостоли на Европа“, а нещото, което направили било, че Кирил създал, а после заедно с брат си Методий разпространил славянска азбука… Не, изобщо не била тази, на която е написан този текст - картинките по букварите лъжат. Съвсем друга азбука била, но за това по-късно.

Двамата братя се родили в Солун, като нито един от двамата не се казвал така както ги знаем сега: Методий бил Михаил, а Кирил бил Константин. Баща им бил важна военна клечка, а майка им може да е била славянка, може и да не е била – никой не знае със сигурност, но няма и значение, защото и двамата родители изглежда се гътнали доста рано. Затова, Михаил се запопил и се прекръстил на Методий и тъй го знаели до края на живота му. Константин пък очевидно от малък страдал от умопомрачителна логорея и на чичото, който се грижел за него след смъртта на родителите му, така му писнало, че го записал студент в Магнаурската школа чак в Константинопол. Школата  била некво бахти випаджийското училище и там се учели всичко на всичко три неща – теология, риторика и право. Константин завършил първото и тутакси се запопил и той, но очевидно не спрял да приказва ли, приказва и естествено станал капитан на отбора по дебати.

В Константинопол вече ужасно им било писнало от него и тутакси решили да го разкарат максимално далече. Моментално го засилилис неясна мисия до Багдад с плахата надежда, че ще се загуби по пътя или поне някой по-нервен малоазийски селянин ще му тегли един юнашки пердах. Константин обаче не само стигнал жив и здрав до Багдад ами успял да проведе шумен диспут  с местните ислямски теолози и да ядоса самия халиф. За всеобщо учудване обаче, Константин не само, че не бил екзекутиран, не само, че не се загубил по пътя, ами се и върнал в Константинопол. Пътем бил научил арабски и иврит и имперската канцелария с неохота го тикнала в тамошното Външно министерство, Отдел „Други религии“.

Скоро отново си намерили повод да го разкарат далеч от столицата – пратили го в командировка при хазарите, които тъкмо били обявили обществена поръчка за нова държавна религия. Идеята била Константин, ако обича, да убеди хагана така щото хазарите да станат православни христиени, естествено под надзора на константинополския патриарх. Той Константин отишъл, хубавичко поспорил с конкуренцията в присъствието на хагана и двора му, но се оказало, че целия зор е за едното нищо, понеже хазарите избрали… юдаизма. Мда, любопитна работа, която не свършила хич добре на хазарите, но това е друга история.

В Константинопол изобщо не били във възторг от провала на Константин, тъй като много разчитали една християнска Хазария да им пази задника от север, а сега какво? Какво точно си мислел Константин, че трябва да прави Империята с тия новоизлюпени евреи? Сякаш си нямали достатъчно... Накарали му се едно хубаво и в резултат Константин станал яростен антисемит и забълвал злостни памфлети срещу всичко еврейско. Което естествено изобщо не решило нито един от проблемите на шефовете му, които много скоро отново започнали да се чудят къде да го запокитят.

Разгеле, князът на Великоморавия пуснал нишан до Константинопол  с една странна молба:

„Вижте там измислете с какви букви да пишем там разните му богослужения, че иначе почваме на латински и ще требва с папата да се сдружим.
Ваш
Рaстислав“

Византийците приели нещата кисело защото молбата на моравеца дошла в много кофти момент - целокупният дипломатически корпус на импeрията бил затънал до гуша в преговорите за покръстването на България. Борис се бил оказал хитър не като една, а като цяло стадо лисици и византийското Външно било затънало в безпаметна бумащина. Накратко, въпросът бил “Kой? Кой, по дяволите, да се заеме с Великоморавия? И баш тогава на някой логотет му щукнала гениална мисъл:

- Абе, помните ли го Коцето?  - попитал той.
- Пич, тука е Константинопол, Коцета под път и над път, аре малко по-конкретно, а? – отговорили му.
- Бе, не бе – онова Коце, приказливото, философчето. Аре бе, не се ли сещате? Оня, с Хазария.
- Аааа, оня ли бе? Помним го. И кво за него?
- Него да пратим във Великоморавия, а?
Помислили чиновниците, па си рекли: Що не? Колко по-зле може да стане? Най-много бледият му, учен гъз да го отнесе. Викнали Константин, треснали му папките и забравили за него… Голяма грешка. Го-ля-ма!

Константин не само че се отнесъл към задачата адски сериозно, ами дръпнал и брат си Методий от манастира да му помага. Двамата бързо се светнали, че гръцката и еврейската азбуки нема да свършат работа – били твърде къси за безумните звуци в славянските езици. Латинската била аут ъф дъ куесчън, така че се наложило да си измислят нова. И измислили. Новата азбука имала повече от 40 букви и като всяко измислено нещо, била хиперсложна – едни ченгели, едни кръгчета, едни заврънкулки… Не, не била кирилицата, макар че отначало така я наричали. Това била глаголицата. Измислили я те и моментално се изстреляли към Великоморавия. По пътя успели да попреведат това-онова от гръцки на славянски и да го запишат с новата азбука. Тържествено връчили всичките бумаги на княза, който тържествено ги приел, а после се обърнал към тържествено стоящия наблизо папски посланик и тържествено му показал тържествен среден пръст….   

Оттук насетне, до последния си дъх, и Константин, и най-вече Методий се занимавали с това да обучат възможно най-много хора на новата азбука и да бъдат преведени възможно най-много книги на нея. Общо взето се справяли чудесно и от това немските попове се вкиснали ужасно, оплакали се на папата, който спешно призовал Константин и Методий да му се явят в Рим и да обяснят за кви се мислят, та внедряват нови азбуки, при положение че вече има три чудесни такива, които той, папата, смятал за предостатъчни? А и ква била тая редко тъпа идея да ограмотяват наред куцо и сакато? Къде щяло да му излезе краят, ако простият народ вече не е прост? Във времена, в които дори повечето крале били неграмотни е ужасно тъпо селяците да се учат да четат и пишат  - току виж им скимнало, че са равнопоставени с поповете… Големи проблеми заради една нищо и никаква азбука.

Константин и Методий вдигнали полите на расата и потеглили към Рим. Но Константин се сетил да вземе със себе си едни стари кокали, които бил намерил в Хазарско навремето и бил абсолютно убеден, че са седемстотин годишните мощи на светия папа Климент I. (Сега, ако верно били костите на дядо Климент, това би означавало, че Константин е бил адски ловък водолаз, защото според някои историци, Климент умрял, когато го вързали за котвата на един кораб и го хвърлили заедно с нея в Черно море, ама нейсе…)

Тръгнали те за Рим и навсякъде по пътя Константин показвал костите, а хората охкали и ахкали, защото в Италия много го обичали дядо Климент.  Когато най-сетне пристигнали в Рим, пиар акцията с мощите вече бил постигнала ефект, защото народонаселението посрещнала двамата азбукари с овации по улиците. Папата не бил идиот и се направил, че му е адски приятно да се срещне с тях. Взели костите на Св. Климент от Константин и ги турили в църква. После спретнали един диспут между Константин и местните теолози, който Константин спечелил по точки. Откъде да знае човекът, че докато пътувал, великоморавският княз се бил разбрал с папските хора да скъса съюза с Византия в замяна на правото в страната му да се служи литургия на славянски. С други думи, на папата изобщо вече не му дремело ни за азбуката, ни за Константин, който отгоре на всичко, вече  бил и доста болен.

Заради болестта си, Константин не могъл да се върне обратно, затова останал в Рим, замонашил се и чак тогава приел името Кирил.
- Мето, Мето, батка, ква стана тя, а? – питал той батя си доволно.
- Ми, Кире, ти с тая твойта неуморна уста… Ма нищо де, може и да е за добро – отговарял Методий.
- Кое, бе, мамка ти – това че съм смъртно болен ли? – ядосвал се Кирил.
- Не, бе – това, че 24 май ще е почивен ден.
- Методие, бате, имаш ебаси хумора, шъзнайш! – казал Кирил и умрял.

Погребали го в същата църква, в която били положили и ония стари кости... Затова всяка пролет целокупната българска политическа сган се юрва към Рим – да се поклони на гроба му, естествено. Да не си помислите, че на шопинг отиват, неее…

Останал сам, Методий се върнал във Великоморавия и Панония (което е горе-долу днешна Унгария) и до края на живота си се мъчел някак да опази азбуката и учениците си. Лежал в затвора, излизал, пак лежал и накрая, съвсем закономерно, умрял. Немците това и чакали и моментално разгонили учениците му на всички посоки на света. Неколцина от тях, начело с Климент и Наум, успели да се измъкнат и по Дунава, по Дунава, та в Белград, който по онова време бил български. Местният шеф се зачудил какво да ги прави и ги проводил в Плиска при Борис. Там момците му показали азбуката и князът, прясно покръстен и весело прекръстен на Михаил, направо щял да се пръсне от кеф. Защото с такава азбука като нищо можел да се отърве от всичките гръцки попове, които го били полазили като въшки. Имало само един проблем…

- Пичове – казал князът. – То всичко хубаво, ама в тая азбука има адски много букви, бе - никогиш не мога да ги запомна. Нещо мое ли да направим по въпроса? Требва ни нещо по-простичко, така, по-кат за нас…
Наум се почесал по плешивото теме и казал.
- Е, па… Може и да можеме…

Накратко, Наум взел гръцката азбука, добавил каквото липсвало от глаголицата (ама и него малко променил) и – presto! – те ви сегашната кирилица! Така де, почти сегашната кирилица. Откъде да знае човекът, че ще създаде толкова проблеми за интернет?  Хацк тхе планет направо!!! И понеже по онова време България била доста съществена страна, много скоро повечето славяни пишели на нея и четяли книги, написани на нея, всичките с фонта Izhitsa, 18 пункта, с картинки.


…Това станало през втората половина на 9-тия век, а в наши дни на кирилица пишат към 500 милиона души по целия свят… Кире, Кире, що така бе, Кире… 

2 comments:

  1. Само намали малко милионите накрая. Иначе всичко друго си е вярно. :-D

    ReplyDelete
    Replies
    1. Умерената достоверност е умерена точно заради такива неща...:)

      Delete

Дръж се прилично.