Monday, 6 January 2014

Bunny Lava said this... in 2013


Отмина ли 2013? Кога, бе?!?! Много бързо някак... Или не... Whatever...
Във всички случаи, благодаря на всички ВАС за вниманието към този скромен личен блог.
Благодаря ви за коментарите, съветите, споделянията и за отделеното време.
Може би ще ви бъде интересно да видите какво в този блог бе прочетено най-много пъти през 2013-та:


Да ви разкажа за моя съсед.Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.Той май не е лош човек… 
9. Кратка история на България: Част 3 - Как Киро и Мето измислиха едни букви и оплескаха половината интернет...
...Откъде да знае човекът, че ще създаде толкова проблеми за интернет?  Хацк тхе планет направо!!! И понеже по онова време България била доста съществена страна, много скоро повечето славяни пишели на нея и четяли книги, написани на нея, всичките с фонта Izhitsa, 18 пунктас картинки.…Това станало през втората половина на 9-тия век, а в наши дни на кирилица пишат към 500 милиона души по целия свят… Кире, Кире, що така бе, Кире…
8. Не яж жълтия сняг или деня, който мразя най-много от всички
...Но има и един ден, който се отличава с особена острота на обществената шизофрения, поради което го ненавиждам по един различен и крайно ирационален начин, Вероятно защото, за разлика от всички останали, той не е фиксиран към определена дата. Можеш само да предполагаш кога ще настъпи, но не и да го заковеш към конкретно число от конкретен месец.Този ден с нарича Денят на първия сняг. Сигурно най-гадният, най-тъпият, най-отвратителният ден в годината! Колкото и да се готвиш, колкото и да се настройваш психически, колкото и да се опитваш, този ден настъпва внезапно, неумолимо, брутално. Всяка една година. Без изключение. Без прошка.
 
7. Кратка история на България: Част 2 - Как Боби стана Мишо без изобщо да е травестит

...Византийският император Михаил III и патриарх Фотий тутакси изстреляли ято епископи, архимандрити и цял куп други men in black да покръстват наред из България. Започнали с Борис и родата му. Гледката трябва да е била безумна, диалозите по време на церемонията - вероятно прайслес:- И ся кво? Искате да туря тая педерастка нощница и да вляза в тоя казан? - Точно така, хане ювиги... Пардон - княже! - отговорил епископът.- А ти ще попееш малко, ще ми намокриш главата, после малко се питаме едни работи, ти пак пееш и това е, така ли?- Ъъъъ, мда, горе-долу това е.- А аз вече няма да съм Боби, а Мишо?- Императорът предпочита името му да се произнася Михаил, но да - така ще се казвате, щото той ви го играе кръстник.- Хм, тъпо име, няма какво. Айде да почваме, ама да си знаете: `a съм настинал,`а съм станал католик.
6. Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, днес ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно любезни и приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо и ефективно проблема си и да усетя ползата от това да съм съвестен данъкоплатец.
5. FUBAR...
Много, много отдавна, чак миналия петък, с Мара стояхме и пушехме пред една кръчма, леко вляво от пъпа на София. Хубаво, ама тя явно е по-умна от мене защото се беше сетила поне да си вземе и бирата. Та, стоим, пушим и си приказваме. За все същите неща, за които си говорим от четири месеца. В един момент, разговорът стигна дотам, докъдето всички разговори стигат - изводи и заключения. Някак не ми се искаше да използвам универсалното "Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата", затуй млъкнах. Мара обаче, милата, не може да мълчи повече от две минути накуп и си признава, че повече от всякога й идва да си вдигне задника и да запали джапанките към залеза. Казва го тя това, а аз, грешникът, си викам: значи ситуацията е такъв чист, христоматиен, фундаментален, болезнен, абсолютен FUBAR, че дори човек, който е изтъркал четири чифта подметки в #дансwithme обмисля дали да не махне с ръка и просто да си тръгне оттук. Без да гаси тока.Тук ви давам възможност да спрете да четете, защото става по-гадно...
4. Българският апартейд
...Затова вместо хилядократно да шервате селекции от снимки и видео-материали от безспорно изрежисирания „спонтанен митинг“, вместо директно и индиректно да се подигравате на живи хора, които изобщо не познавате, помислете отново: какви точно ви прави вас това, че ги отричате?.. ОК, нека ви улесня: прави ви расисти и лицемери, прави ви съучастници в този български апартейд, който се провежда от десетилетия, под собствените ни носове, точно от хората, срещу които викате "Оставка!". Защото това е точно това: апартейд - управление на малцинството, базирано на разделение по признак. Избор на всеки от нас е дали да участваме в това или не. Утре, онези, срещу които протестираме днес, ще отидат при онези хора и отново ще ги плашат с... вас. С мен. С нас. 
3. Кратка история на България: Част 1 – За всичко са виновни китайците…
Историята на България е… Всъщност България не винаги е била там, където е сега, даже понякога е била повече от една, а пък българите не винаги са били българи, включително и когато преди 1300 години решили да се чучнат за постоянно баш по сегашните ни земи… Шашава работа, но за всичко са виновни китайците…Да започнем отначало обаче...


...- Хаймани са това, Цецеей, хаймани. Гледат как само да не работят. И много били. Ма как много, бе? Сега всичките имат фотошоЛ в жисиемите, вдигат ги високо и така изглеждат повече по телевизията, - казва тя. Баба Цеца очевидно изобщо не вдява за какво става дума, но за всеки случай кима утвърдително. 

(Специални благодарности на членовете и посетителите на БГ-мама - и тези, които се разпознаха и обидиха или не, и онези, които приеха този текста за това, което е - опит за смешка, макар и базирана на истинска история.)


...- Какво става, бе? - попитал Стамат. - В рекламата пише "тих и уютен хотел, който предлага тишина и спокойствие", а тука цари... Ебаси, кви са тия деца?! Изнурената девойка го изгледала ужасено и едва промълвила: - Ама какви дица, бе госпудини? Туй ни съ дица, туй ся някакви изруди, чудовищъ!!! Накратко, Стамат и гаджето му отишли другаде, а историята мълчи какво е станало с кокетния, луксозен спа-хотел в планината и дали рецепционистката е оцеляла.  Когато Стамат, който си е все още бездетен ерген, без изгледи скоро да свие семейно гнездо и да си нарои многобройна челяд, ми разказа тази история, аз само се изсмях снизходително и му обясних, че изобщо не съм впечатлен, защото съм бил не веднъж, а стотици пъти на най-ужасното, депресиращо и предизвикващо трайни кошмари място - КВАРТАЛНАТА ДЕТСКА ПЛОЩАДКА! Никой хотел, превърнат в арена на импровизиран Battle Royale, не може да се сравнява с кварталната детска площадка. Тя е ужасно, адско място, което трябва да се избягва всячески!!!Нека обясня...













No comments:

Post a Comment