Thursday, 15 May 2014

Наблюдение над живота на партенките...

Когато се навиваха партенките...
Имахме навремето в шезеото в Плевен един майор Георгиев, който ни преподаваше дисциплината „Тактика“. Изобщо не мисля, че мога да обясня малоумното съдържание на дисциплината, но ако е важно, есенцията ѝ е налична във всеки боен устав на Българската народна армия от 80-те.
Та, майор Георгиев изобщо не можеше да проумее по волята на какво кошмарно стечение на обстоятелствата някой от нас изобщо се е родил и непрекъснато изразяваше недоумението си с виртуозни псувни, (за които имаше безспорен талант) или чрез различни форми на публично унижение на подопечните му школници и бъдещи запасни офицери.
Никога няма да забравя как майор Георгиев


изтъпанчи пред всички ни школника Велинградски, (който беше от Ихтиман, между другото) и го направи на трътка защото беше забравил да спомене, че командирът на танков взвод следва лично да осъществи „наблюдение на разположението на противника“.

- И защо бе, Велинградски, ти не наблюдаваш, сине майчин, медузо ниенда? – попита ехидно той със своя тежък полскотръмбешки акцент. Школникът Велинградски естествено мълчеше, а майор Георгиев продължи:
-Ми то много сложно туй нящу, наблюдението. Ей, го – Велинградски го не може. Изобщо не може да го проумей. И що? Щот е глъм! Щот е медуза! И нивга няма да го може. Да е хуй – да му го натъпчиш, а то – НАБЛЮДЕНИЕ!..

Извинявам се ако случайно някому това звучи смешно. Беше гнусна сцена… Сигурно затова съм я запомнил.  Но, не за майор Георгиев ми е думата, нито за конкретиката на ситуацията, а за наблюдението.

Подобни унижения преживяват всички новобранци във всички армии по света. Има си научни обяснения защо се правят такива неща, но по-важното в случая е, че в добрите, ефективни армии по света освен унижения има и още много други неща, които дават смисъл на работата в тях. Работата, подчертавам, не служенето. За двете си години в Българската народна армия аз не наблюдих (чудесен армейски фразеологизъм!) нито една причина да пожелая нито да работя, нито да служа в нея.Там обаче научих чудната дума "партенка", която означава едновременно "предпочитан в бившите соцармии заместител на чорапа" и "новина с неясен източник и съмнителна достоверност".

Наблюдавам аз, как в последните дни се развява една абсолютна партенка: колко хубава и полезна е задължителната военна служба. Когато обаче някаква малка пикла мрънка, че гаджето ѝ "не е мъж", защото не иска да се жени и затова му трябвало да мине през казарма е едно, а когато абсолютно изгубил връзка с реалността политически акселерат проповядва връщането на задължителната казарма под формата на предизборна платформа - съвсем друго. (Междувременно, министърът на отбраната на България обяснява пред публика, че бил недоволен от качеството на строевата подготовка на армейските части, участвали в парада за Гергьовден – не марширували красиво бойците, не били в ритъм, рийш ли, но това е друга тема…)

Комитата описа картинно и правдиво един от аспектите на живота в българската армия, които представляваха най-голям проблем и за мен докато „служех“, но това е вероятно последният довод ПРОТИВ задължителната казарма, за който аз бих се сетил, а и вероятно много неща са се променили за почти четвърт век.

Защо обаче глупостите на онзи двуметров ГМО-политик са партенка. Както казва и Комитата, да имаш наборна войска е скъпо. Много, ужасно, непосилно скъпо. Войниците искат храна, дрехи, жилище, оръжие, медицинско обслужване, застраховка, осигуровки, заплата (дори смешните 4,80 лв. на месец, които плащаха навремето умножени по 30 000, да речем, правят около 2 милиона годишно), заплати на офицерите, които да ги командват и обучават, жилища и придобивки и за тях, материална база, където войници и офицери да се обучават и т.н. За всичко това рехавата ни държавица ще трябва да се бръкне. Аз да се бръкна. Ние да се бръкнем.

Но най-важното за мен: тези войници ще бъдат абсолютно изолирани от образование, работа, социален и политически живот за неясен все още период от време.

Шест месеца са абсолютно недостатъчни, за да се направи от едно момче боеспособен войник. Да не говорим за по-сложни военни специалности като тези в авиацията, комуникациите и военноморския флот. Една година също е малко. Всеки офицер с дори половин мозък (о, да  - имаме такива, познавам лично някои от тях!) ще ви го каже. Колкото и време да е задължителната казарма, през това време тези младежи няма да работят, няма да генерират БВП, няма да плащат данъци, няма да помагат на семействата си, няма да се развиват, няма да учат нищо друго освен военно дело, което не е ясно кога, къде и как ще прилагат. При тази демографска криза, няколко лъжливи идиота с политически мераци обясняват на хората, че задължителната казарма едва ли не ще реши проблема с младежката безработица, младежката престъпност. Нищо подобно - изваждайки тези хора от света им за няколко месеца, те просто ще изостанат от останалите – професионално, интелектуално, социално. И какво мислите ще правят когато се се уволнят и разберат, че са тотални аутсайдери?  

А какво да правим с тези младежи, които не искат, видите ли, да бъдат войници дори ден? Заради религия, например. Пак ли ще ги гоним с полиция, ще ги глобяваме и вкарваме в затвора? И как ще ги спрем да не си бият камшика и да не отидат където и да е било другаде, в която и да е била друга страна? Излиза от гимназията и вместо да учи в университет, да ходи в казарма ли? Мда, в Кеймбридж направо ще отворят нов факултет, в който ще пазят места за „отслужили наборници“ от България…

Ще кажете, ама той Барека заради изборите ги приказва тия на хората, щото е популист и обикновен пладнешки измамник. Аз пък ще отвърна: Именно. „Хората“ тук избират тъкмо такива. Нищо, че не са нищо повече от големи усти, с дъха на проститутка след тежък работен ден. Защото има достатъчно хора, които тънат в носталгия по време, което дори не си спомнят ясно от чалга и предизбoрни кебапчета.

Направо ще го кажа директно: имам двама сина. Когато се роди големият, аз тържествено се заклех, че той никога няма да отиде войник, освен ако сам не избере кариера на военен. Тогава още имаше задължителна служба. Когато се роди вторият ми син, вече нямаше задължителна военна служба, та подобна клетва беше ненужна. Или поне така си мислех. Но във всички случаи – моите синове НЯМА ДА СЛУЖАТ ВОЙНИЦИ. Да се знае – в мига, в който задължителната военна служба бъде въведена, България може официално да запише още двама емигранти в статистиката си… Не че няма достатъчно други причини...

No comments:

Post a Comment