Saturday, 9 May 2015

Войната свърши, ние победихме... Ако го искаме.

В учебника по история на сина ми пише, че преди 70 години, на 9 май, Германия най-сетне капитулирала и Втората световна война, поне в Европа, свършила.

War is over. We won. Войната свърши, ние победихме...

В Ню Йорк, моряци се разцелували с медсестри под облаци от празнични конфети, в Москва войници ритуално струпали пленените вражески знамена пред стените на Кремъл, английската кралица танцувала с поданиците си, а в Берлин немците започнали да изравят от развалините оцелелите парчета от живота си. Далеч на изток, няколкостотин хиляди японци пък още не знаели, че след три месеца буквално ще се изпарят от този свят за части от секундата...

Всъщност знам, че хронологията на събитията е малко по-различна, но не за това ми е думата. А тя е за това, защо за мен 9 май е много специален ден от календара.

Втората световна война не завършва на 9 май 1945 г., а ако се огледаме и ослушаме и малко се позамислим, може да се усъмним дали тя някога изобщо е приключвала. Най-малкото защото седем десетилетия по-късно, още спорим, караме се, мерим си оценките по история от гимназията и се опитвам да наддумаме другия къде, как и защо трябва да се отбележи този ден. Кой паметник е "правилният" и на коя армия да "благодарим"? А ние изобщо какви бяхме в тази война - добрите или лошите? Окупатори, освободители, поробители, спасители... Тези, които периодично оцветяват паметника на Съветската армия какви са? Добри или лоши? Ами тия, които слагат цветя на него?

Наистина ли, бе хора?

Да, в София има паметник на Съветската армия. Голям, масивен, на много централно място и, поне според мен, доста грозен като изпълнение, но аз всъщност не разбирам много от тия неща. Има и други паметници на хора, загинали през тази и други войни, но точно този, пряко и косвено, е символичното средоточие на повечето ни спорове, особено покрай 9 май. (Имаме си също и паметник на Цар Освободител - мене ако питате също толкова, че и още по-нелеп, защото кой цар някога, някъде изобщо е бил освободител, но за него някак не се спори, нали...)

Нелепа работа, извинявайте. 

Мисля си за хората, заради които уж сме построили всичките тези паметници. Как биха приели цялото това наше боричкане, дърлене и говорене. Какво биха си помислили за нас и времето ни. Не мога да ги попитам, не вярвам и да ме чуват, затова избирам да си представям какво биха ни казали те, ако можеха да ни видят какви ги вършим. Според мен, всички те заедно, без значение от каква националност и с какви убеждения са били, по-скоро биха ни обърсали по един зад вратовете на тъпите ни глави и биха ни теглили по една майна заради глупостите, които правим. Руски и немски войници, американски и английски пилоти, българи, имали нещастието да са в беоспособна възраст баш по онова време... Сигурно щяха да ни напердашат един по един и да ни кажат:

"Нищо не сте разбрали, тъпанари недни! Кое не ви е ясно? Живи сте, бе ей, нещастници, радвайте се! Беше война, истинска война, не филмова, не вестникарска. С кървища, с разкъсани тела, откъснати крайници, болка, изнасилвания, куршуми, болести, взривове, разрушения, каквито не можете да си представите. Гинехме един по един и заедно вкупом. Радвайте се, че сте родени по-късно, бе идиоти, че за разлика от други хора по тоя грешен свят, на вас не ви се налага да преживявате това. Айде, ние тъпи бяхме, оставихме се да ни подкарат като говеда към кланица, ами вие? Идеи, идеологии, идеали... Махайте се оттука с тия спрейове, знамена, цветя и лентички и спрете да ни ровите костите. Разкарайте се, отивайте си вкъщи и си пийте водката, бирата, уискито, виното. Гледайте си семействата и ония си работи, защото само там има някакъв смисъл и някаква радост. Заради тия ваши глупости, тая тъпа война не може да свърши..." 
Така си мисля аз...
Заради семейната ми история и заради произхода ми, аз съществувам до голяма степен благодарение на събитията от 9 май 1945 г. Можеше всичко да свърши иначе. Също така, по една случайност на същата тази дата, но преди седем години, се роди и малкият ми син и затова този ден е един от трите в годината, които са от изключително значение за мен, заедно с рождения ден на другия ми син и една друга дата, която си е само моя работа. Така че, аз няма да ходя по паметници и по демонстрации, за да крещя глупости в нечии уши. Ще бъда в един детски клуб и ще оглушавам от детски крясъци... А вие... Вие правете каквото щете. 

War is over. We won. Войната свърши, ние победихме... Само ако го искаме.

No comments:

Post a Comment