Thursday, 22 June 2017

Метро 2017

- Не го ли разбираш? Каквото и да правим аз и ти, нищо няма да се промени, - чух зад себе си насред тракането на метрото. - Нито с гласуване, нито с протести там някакви. Нищо няма да се промени ако ония келеши в Народното събрание не искат - продължаваше гласът и аз се обърнах да видя на кого му се говори за политика толкова рано сутрин.

Дядо някакъв. Седеше полуобърнат към събеседника си, друг дядо, говореше, а дясната му ръка описваше ритмични въртеливи движения във въздуха и току наместваше протрития каскет на главата му. Изглеждаше доста стегнат за възрастта си, с отривисти, енергични движения и ако не беше тикът с каскета, по маниери щеше да прилича на поне двама мои приятели, които ръкомахат по подобен начин когато обясняват нещо. "Събеседникът" му упорито гледаше пред себе си без да помръдва и мълчеше, сякаш се срамуваше, че пътуват заедно.

- Наместили са се, натъкмили са го така, че да има за всеки от тях по нещо, да има ярма за всяко прасе, - не спираше да дудне първият.  - Не се пуска тъй лесно такъв кокал, не мож ги помести и с топ...

Другият все така гледаше напред и си мълчеше, сключил пръсти на корема си, в позата на човек, на когото очевидно седалката не му е удобна, но засега някак се е наместил и затова не смее да помръдне. 

- И какво стана на изборите? Няма мнозинство, ама веднага се намериха мекерета да му постилат на Бойко. Тия, македонците, веднага му пристанаха и... - не спираше първият, а аз вече се псувах наум, че (пак) си бях забравил слушалките. Още само две спирки!

- И бесепето, хем наши хора, знаеш, аз съм си стар партиец, ама не са наши. Аз още преди изборите им викам на моите в организацията, нали, кварталната, на тая жена не ѝ вярвам, викам, не може жена да води тая партия, викам,...- Последва протокол от събранието на "първичната организация", с цитати  и имена на някакви хора. Дядото говори точно толкова високо, че хем да не крещи, хем да не мога да го игнорирам. Другият пък все така седи вкочанен и не знам дали изобщо чува нещо, направо не е ясно дали е жив. Истинска статуя. 

Още само една спирка!

- ...и ми викат дай да съберем тука едни пари за плакатите, а аз викам а, не, не давам пари за муцуните на хора, дето ги не знам,-  казва дядото. - По седем лева искаха да дадем, ама с Кольо се опънахме и викаме, че партията трябва да плати с членския внос. Аз съм много редовен с членския, - свива той длан и опъва показалец под носа на слушателя си. 

Ура! Моята спирка! Запътвам се към вратата, влакчето забавя ход и точно преди спирачките да започнат да вият, чувам как другият дядо проговаря за пръв път:

- Да, бе, пари ще им давам! Аз колко есемеса пуснах за Българската Коледа кога Първанката беше президент, а пенсията ми все същата, - гневно изстреля внезапно събудилaта се статуя. 

Не чух как продължи разговорът им - бързах за работа и двамата дядовци останаха далеч зад мен. Когато стигнах в офиса, имахме уъркшоп. Нещо за дигитализация беше... 

No comments:

Post a Comment