За да съзерцая пъпа си, аз трябва да насоча погледа си така, че той да може изкусно да преодолее нежната извивка, която започва току под обаятелните ми мъжки цици и да се плъзне изящно надолу, като при това полага усилие да не се разсейва от омагьосващия, но само привиден хаос на не твърде изобилното ми телесно окосмяване.
Веднъж преодолял билото на всичкото това великолепие, погледът ми се спуска грациозно надолу, но само за кратко, тъй като потъва в топлата прегръдка на изваяната сякаш от древногръцки скулптор обла пещера, в която се помещава понастоящем моят пъп.
Уморен от приятното, но дълго пътуване, погледът ми може с часове да си почива върху причудливите, миниатюрни извивки на тази част от тялото ми, която, уви, след мига на прерязаването на пъпната връв, няма абсолютно никакво предназначение...
Не, не съм прав всъщност – пъпът не е без преназначение. Той е символично средоточие на милионите аспекти на цялата ми телесна и душевна красота, поантата на природното чудо, което представлявам, вдлъбнатият апогей на моята тъй специфична и тъй неповторима хубост. Един поглед към него ми стига, за да разбера колко красив, завършен и неповторим съм аз… Но един поглед никога не ми стига, затова съзерцавам пъпа си с часове...
29 юли 2015 г.
No comments:
Post a Comment
Дръж се прилично.