Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

Десетина хлапета се носят в тръс напред-назад из лобито, врещят с пълно гърло и се мяткат по меката мебел, част от тях се пръскат с вода, други се бият помежду си, едно кара тротинетка, а Стамат беше сигурен, че видял как друго се опитва да изяде пръстта от една саксия с фикус.
Казал на гаджето да се върне в колата, след което си пробил внимателно път до рецепцията, където намерил някаква изтощена служителка.
- Какво става, бе? - попитал Стамат. - В рекламата пише "тих и уютен хотел, който предлага тишина и спокойствие", а тука цари... Ебаси, кви са тия деца?!
Изнурената девойка го изгледала ужасено и едва промълвила:
- Ама какви дица, бе госпудини? Туй ни съ дица, туй ся някакви изруди, чудовищъ!!!
Накратко, Стамат и гаджето му отишли другаде, а историята мълчи какво е станало с кокетния, луксозен спа-хотел в планината и дали рецепционистката е оцеляла.
Когато Стамат, който си е все още бездетен ерген, без изгледи скоро да свие семейно гнездо и да си нарои многобройна челяд, ми разказа тази история, аз само се изсмях снизходително и му обясних, че изобщо не съм впечатлен, защото съм бил не веднъж, а стотици пъти на най-ужасното, депресиращо и предизвикващо трайни кошмари място - КВАРТАЛНАТА ДЕТСКА ПЛОЩАДКА!
Никой хотел, превърнат в арена на импровизиран Battle Royale, не може да се сравнява с кварталната детска площадка. Тя е ужасно, адско място, което трябва да се избягва всячески!!!Нека обясня...
Снощи, след морен делник, изпълнен с изнурителен труд с пот на челото и други клишета, решавам да заведа наследника да поиграе малко на местната междублокова площадка. Да, понякога съм много наивен, знам.
Преди няколко години, Общината обнови площадката - сложиха нова пързалка (шарена, модерна, с катерушки към нея), люлки, въртележка, разни клатещи се кончета и други гадости, омекотено покритие на земята и оградка, така че бездомните кучета да не си свиват бърлоги из нея. Когато времето го позволява, на площадката е винаги пълно с хора, деца, всякакви бебешки и детски превозни средства, люспи от семки, фасове от тънки цигари с бял филтър, а през горещините, няколкото вечно препълнени кошчета за боклук ухаят зашеметяващо на прясно оакани памперси. Пълна градска идилия. Но има и още...
Естествено, площадката е мегапопулярна сред местната клетка на БГ-мама и е целодневно окупирана от нейните "членки" и отрочетата им. Имате късмет ако са от умереното крило на тази кръвожадна мафия. (Според мен БГ-мама има и въоръжено крило, съставено от тотално побъркали се от скуката на майчинството екземпляри, които са готови на всякакви педагогически безчинства и женски мерзости. Ще ги познаете по това, че тежат средно 85 кг живо тегло, когато не люпят семки, непрекъснато пафкат цигари "Ева", а от кошчетата на бебешките им колички често стърчат пластмасови бутилки бира. Многопластовата разнообразност на членската маса на БГ-мама обаче е отделна тема).
Друго характерно присъствие на площадката са бабките без внучета. Тези бабки буквално залепват по пейките около катерушките и с векове киснат там. Приказват си, мълчат си или просто съзерцават едно и също дърво/храстче/фас и не мърдат докато на невидимото лепило, с което така здраво се прикрепят към пейката, не му изтече периодът на полуразпад, приблизително в началния час на съответния сериал. В мига, в който рота бабетки напусне някоя пейка, дежурният взвод БГ-мами в тръс се понася с количките, велосипедчетата и прочее такъми и мигом окупират заветната задникополагаща площ. Общото правило е, че на пейка, на която се побират шест бабки, могат да седнат не повече от три БГ-мами с багажа си. Още не съм проумял защо е така, но съотношението се спазва стриктно.
Татковците се появяват в късния следобед, след края на работното време. Идват или да приберат тържествено своята БГ-мама и наследниците или са "извели детето наблизо", докато мама е у дома и готви/пере/чисти/получава миг блажена самота. Първите са в относителна безопасност - БГ-мамите са ги обсъдили и обругали отдавна и те трябва само да потвърдят какви безнадеждни прошляци и тъпанари са. Другият вид татковци обаче са fair game - БГ-мамите ги оглеждат, обсъждат и оценяват по възможно най-тежки критерии. В редките случаи, когато "извеждам детето" на площадката, аз съм от вторите.
Последната по ред, но не и по важност социална група на площадката са самите деца, заради които възрастните изобщо са там, оста, около която се върти мини-вселената на детската площадка. На тази площадка, децата са най-често на възраст между 0 и 4 - най-ужасната, кръвожадна и безпощадна демографска група. Събрани на едно място, оставени да правят каквото си искат без надзора на "другарка" от детската градина, те се превръщат в многоклетъчен организъм с общ, крайно ненормален мозъчен център. И ако за децата това е съвсем естествен процес, важен за формирането на социални, комуникативни и презентационни умения, за възрастните това е истинско изпитание за духа и волята.
Кратка хроника на събитията от снощи:
Moi et mon petit се озоваваме пред катерушко-пързалка, окупирана от ято пискливи малки пикли, които прилежно са подредили огромен брой кукли от всякакви калибри "да спят" върху пързалката. Отгоре, неизброима сган момчетии чака ред да се пързалят, но това е невъзможно заради гореспоменатите кукли. Никое от момчетата обаче не смее да поиска отстраняването на барбитата от трасето за спускане и затова само стоят и гледат лошо. Накрая, решавам да се намеся и учтиво моля едно от момиченцата да махнат куклите от пързалката. Момченцето, което беше първо на опашката за пързалката ме чу, реши, че това е абсолютно валиден и достатъчен casus belli и се юрна надолу. В резултат се оказвам насред барбита, парцали и кукленски такъми, писъци, вой, ревове и доволен момчешки смях, сам-самичък, абсолютно незащитен, направо гол под камшиците на пълните с омраза погледи на БГ-мамите. Оцелявам.
Докато наследникът се пързаля, аз се оттеглям в ъгъла на площадката, паля цигара и се зазяпвам нанякъде. Обаче, пред погледа ми изниква знойна мамаша, която е намерила за мега-уместно да се издокара в прозрачна, бяла, къса рокля и електрикови прашки под нея. Гледката е... ОК, да кажем, внушителна. Много внушителна, защото дамата е с мерки 120-100-120.
Откъсвам поглед от тая абоминация защото чувам мъжки глас с отчетлив ямболски акцент:
- Иън Петър Костадинов, веднага върни...ъъъ... ТОВА на момиченцето.
Поглеждам - наистина не е ясно какво е ТОВА, което младият Иън Петър Костадинов е задигнал от една едва проходила ситна мома: прилича на нещо с крила и колела, което има дълга пръчка и явно се бута/влачи по земята. Момата не може още да говори - само издава звуци в диапазона 80-100 децибела, особено когато се втурва към люлките. От ужасените вопли на татко й разбирам, че невръстното моме се казва... Доли. Да, точно така - Доли. Като всяка трета овца в Англия.
Следващата сценка включва гореспоменатия Иън Петър Костадинов (Да, бе - що за навик да се караш на детето си, наричайки го с трите му имена?) и още две момченца - Ернани и Партрик. Ернани е мулатче, Партрик не е, а майките и на двамата са бледолики българки, и двете с размерите на микробус и с еднакви прически от изрусени кичури. Въпросните три момченца ступват за отрицателно време въпросната Доли. Защо? Защото "не можела да говори". Таткото на Доли очевидно няма идея как да реагира, още повече, че дъщеря му всеки момент ще се пръсне от рев, но мамашите на малките дискриминаторчета действат светкавично и опитно размахват десни горни крайници. Настава масово реване, заради което всички други игри и занимания по площадката спират за миг. Ловки малки мародерчета използват залисията и отмъкват любими играчки на по-заплеснатите си другарчета, което е причина за нова порция рев и писъци. На третата такава случка, ято БГ-мами се надига с досада от заветните пейки, започва да раздава правосъдие и да въвежда ред. Никога не съм предполагал, че от жена могат да излязат такива кошмарни звуци и словосъчетания! Пет минути по-късно, шоуто приключва  - Ернани е отведен вкъщи "да се разправяме", а Партрик е натирен в другия край на градинката. Останалите крамоли също са потушени и само Иън Петър Костадинов е останал някак невредим и ненаказан. Напрежението обаче трябва да се изпусне и няколко момиченца, които несъмнено след около десет години ще бъдат много сериозни младостки кифли, започват безпричинно да пищят, гонейки се около пързалката. Ехото на абсолютно неадекватния групов писък сигурно се е чувало на километри...
Синът ми някак се е сдобил с триколка и понеже не чувам гневни викове, решавам, че е поискал и получил разрешение да я покара. Кара я около три минути и се оказва се, че греша защото изведъж до нас изниква някаква почерняла "на морето" пухкава кака, която заявява, че триколката е тяхна. Смъквам синче и предавам очевидно противозаконно отнетото немоторно превозно средство на жената, която го паркира до една пейка и сяда победоносно. Детето й изобщо не обръща внимание на колелото и на мен ми светва, че тя не иска колелото, защото си тръгва или защото детето й иска да го кара, а само и само моят син да не го използва. Писва ми и някак увещавам синче да си вървим удома.
Обръщаме гръб на ада, наречен "детска площадка" и чувам как една от могъщите тарторки на мамашите казва:
- Разгеле, тръгват си, че само ги разпищяват тия тука.
Рекох си, що па не се обърна и да ти обясня аз на тебе кой, кого и как може да разпищи, но просто си казвам "заеби". Тръгнах си без да кажа нито дума.
Та, така е то... Но няма сила на тазя земя, която да ме накара скоро пак да стъпя в ада, наречен "детска площадка". И вие - никога, никога не ходете на кварталната детска площадка. Тя е ужасно, адско място, което трябва да се избягва всячески!!!

Налага се да внеса едно уточнение. Колкото и да не ми се вярва, налага се: 

Тази история е мое лично преживяване. Опитал съм се да го разкажа с определен тон и по моя си начин. Естествено, че е пресилено. Вероятно за мнозина буквалисти и лицемери дори звучи съзнателно обидно. Няма нищо такова. Ако някой се е разпознал в тази история и не се е харесал, това си е негов проблем. Нищо не мога да направя по този въпрос и не смятам да се извинявам защото не виждам за какво.

Категорично отричам обвинения в сексизъм, расизъм, женомразство и детемразство. Който ме познава, знае, че изобщо не съм такъв. В този текст няма "провокативен БГ-мама сексизъм" :) - има самоирония и ирония, така както аз ги разбирам и, надявам се, даже малко хумор. Ако мислите, че съм успял - ОК, ако не,  - ОК. Не съм карал никого насила да ми чете блога.

Колкото до опредлението "БГ-мами": да, то идва от форума с такова име, но е придобило гражданственост като събирателно название и аз го използвам в точно този смисъл - за удобство. Нямам нищо против нито форума, нито членовете му, нито ги слагам под общ знаменател. Ако собствениците (не членовете) на форума преценят, готов съм да подменя израза с друг.