Thursday 25 July 2013

Нема комуникация, брат!

Значи, няма фен на рокендрола, който да не знае как започва Civil War на Guns N'Roses:
'What we've got here is failure to communicate. Some men you just can't reach. So you get what we had here last week, which is the way he wants it. Well, he gets it. I don't like it any more than you, men.'

"Това тук е проблем в комуникацията. Някои хора просто не те разбират. Така се стига до нещата, които се случиха миналата седмица - той просто си го просеше. И си го получи. На мен това ми харесва точно толкова малко, колкото и на вас."
Мога да го преведа и по-добре, но мисля, че идеята е ясна. Думите са от филма Cold Hand Luke от 1967 г. с Пол Нюман, чийто герой се опълчва на тираничния началник на затвора, в който излежава присъдата си. Самият цитат е реплика на въпросния началник, изречена малко след като надзирателите пребиват Люк пред очите на останалите затворници и, благодарение на Гънс, милиони я знаят и използват под път и на път, също като мен.
Малцина обаче знаят, че
тя е част от диалог, който започва с кратка реч на Началника, в която той обяснява на Люк, че ще свикне да носи вериги и звънът им винаги ще му напомня, че всичко, което Началникът прави е за доброто на самия Люк. На което Люк отговаря:
- Ще ми се да спреш да си толкова добър с мен, Началник.
Началникът се вбесява и го удря, Люк пада и следва гореописания цитат.
Eто и цялата сцена, ако ви е важно:



Та, понеже знам ужасно много цитати (едно от многото неща. които жена ми ненавижда в мен), именно за този диалог се сетих, докато проследявах говоренето след нощта на 23 юли (нощ which will live in infamy - друг цитат, google it).
Слушах глупотевините и лъжите на вътрешния министър, слушах депутата с камък в ръце, слушах и министъра, който очевидно живее на друга планета. Слушах логорейната бомба Мая Манолова как обяснява, че имало едва ли не два протеста - на "обикновените протестиращи" и на "провокаторите", което си е чисто и просто атавистичен опит за "разделяй и владей". Слушах и страдащия от вечен властови приапизъм Бойко Борисов да разказва за пореден път за комплекса си към Станишев (Бойко третира цял един народ като група за психиатрична взаимопомощ, аман вече!).
Слушах и разказите на потърпевшите от полицейските щитове, палки и призивите да не се сърдим на полицаите, че са полицаи. Слушах призивите да не се отказваме и да бъдем все така интелигентни и симпатични протестиращи.
Слушах, а това, което всъщност чувах, беше диалогът от Cold Hand Luke: Едните обясняват, че сами сме си виновни, че имаме вериги и че е по-добре да се примирим с тях, защото са за наше добро, а другите, към които причислявам и себе си, им отговарят да не се напъват чак толкова да мислят кое е добро и кое не за нас, защото самите ние сме си достатъчно умни, за да си го знаем.
Слушах и колкото повече слушах, толкова повече разбирах, че имаме проблем в комуникацията.
Като практик в тази сфера не мога да не си дам сметка за това и не мога да не заявя, че тя е основният проблем на протеста. Не говоря за липсата на комуникация между протестиращи и управляващи  - тя е лесно обяснима и причините са известни и много добре анализирани от множество по-умни от мен люде за тези 41 дни. Самите управляващи поддържат тази липса на комуникация с протеста, за да им служи като оправдание пред собствените им поддръжници - един вид, ние искаме диалог, ама няма с кого и затова подкрепяйте ни, че иначе хаос и анархия.
Мисълта ми е, че няма диалог между протестиращи и останалата, по-голямата част от населението. Както неведнъж имах възможността лично да се убедя, повечето хора не гледат емисиите на телевизиите, не четат вестници и не търсят в интернет новини, а съвсем други неща. За тях тезата или по-скоро тезите и желанията на протестиращите са непонятни, ерго - несъществуващи. Дори когато пасивното болшинство изобщо прояви интерес към доводите на протеста, съзнанието им бива удавено от клишетата на логорейните бомби и комплексарите във властта, които са подредени в ясно идентифицируеми формации и с ясно различими лидери, чиито имена са познати на всички. В това именно е комуникационният проблем на протеста - никое от набедените от телевизиите и вестниците за такива "лица на протеста" не говори от негово име, а винаги от свое собствено. Освен искането за оставка няма нито едно друго всеобщо признато искане, а мотивите за оставката са различни и често противоречащи си.
Комуникационният проблем на протеста е именно в това - повечето хора, дори голяма част от самите протестиращи, очакват група познаваеми, красноречиви и авторитетни личности да им обяснят какви са възможностите, да застанат зад поне една конкретна и да ги убедят да ги подкрепят в осъществяването им на практика, а това не се случва. И тъй като това не се случва, след нощи като тази на 23-ти срещу 24 юли, за мнозина протестът е просто сборище на разюздани рушители на общинска собственост, подстрекавани или платени от различни партии и задкуслисни кукловоди, захранвани щедро с бира, цигари и безплатен уай-фай. И това не е добре, защото не е вярно.
Кризата на представителността, която е една от причините изобщо да протестираме, става все по-дълбока и все по-сериозна с всеки изминал ден именно защото протестът, стихиен по произход, не успява да се самоорганизира чак до такава степен, че да излъчи говорители. А това пречи той да излезе от рамките на центъра на София. Докато на жълтите павета ври и кипи, в "Младост", "Люлин" и "Надежда", гласоподавателите гледат сапунки, мачове на "Лудогорец" (за Бога!) и жулят ментета по тенекиени кръчми. Пичове, дори хаштагът ни е непонятен за чуждите медии и изисква десет реда обяснение, егати...
Вече съм говорил защо е така, няма да се повтарям. Резултатът от неспособността, че и страха да повярваме на някого от собствените ни редици ще доведе до повторение на сценария с последните кметски избори във Варна в национален мащаб, дори да се стигне до оставка на кабинета и нови избори и пак ще трябва да излизаме по площадите.
- Щото нема комуникация, брат! - Така обясняваше едно приятелче навремето след като се скара с майка си за милионен път. Да, беше фен на "Гънс".
Честно казано, не знам какво е решението на този проблем. Бих предложил себе си за лидер, но няма да се справя с тази работа - просто не ме бива толкова, твърде себичен съм и съм ужасно първосигнален понякога. Това, което мога да предложа обаче е да променим начина на протест и най-вече адресата на своето говорене. Няма какво да си говорим с политиците в парламента и МС - трябва да говорим с останалите хора, които не са излезли да протестират. Докато обикаляме улици и булеварди, можем да посетим входовете на съседните кооперации, блокове и къщи и да оставим в пощенските им кутии своето послание под формата на листовка, да речем. Да, много хора ще я изхвърлят заедно с брошурата на супермаркета, но не всички. Ако минем покрай заведение, да раздадем посланието си на посетителите му - 5 мин. работа. Докато си взимаме бира от магазинчето, преди да отидем на протеста, вежливо и внимателно да го дадем на другите клиенти. Такива неща. Мирни, законни, елементарни. Примерно.

2 comments:

  1. "What we've got here is failure to communicate" значи че "тук имаме човек, който има проблеми с комуникацията"

    ReplyDelete

Дръж се прилично.