Thursday, 18 July 2013

Аз, мазохистът или "за" и "против" тютюнопушенето на обществени места.

Значи, много мразя някой да ми се разхожда из входа на блока със запалена цигара или да ми се качи с димящ фас в асансьора. Адски ме дразни. Бездруго входът вечно смърди на нещо. Да бе, како - що да не спретнеш една яка запръжка в 8 сутринта?. И винаги познавам кога съседът от седмия, дето закусва шкембе, се е возил в асансьора преди мене ("Турнеш две скиуидки на закуска и нема гуип, нема сопоуи.").
Така е като живееш в 16-етажен блок, със стотина апартамента само в нашия вход. Среднокласовата ми съвест на умерен интелектуалец ужасно негодува срещу пушенето вътре във входа и точно поради тази причина снощи седнах да си допуша цигарата на една от пейките пред блока.
Сега, да сме наясно:
аз явно съм някакъв неосъзнат мазохист, защото часът е няма и седем вечерта, времето е прекрасно, до сапунката има още час и нещо и обичайната представителна извадка входни активисти вече е окупирала останалите 3-4 пейки на късата алейка към входа. Самият факт, че пейката е свободна е чудо само по себе си - в такива благи делнични вечери като тази, на алеята гъмжи от народ. Идва и Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня. Пак е ходила до "пекадилито" и осведомява всички, че "тея пак са дигнали оливията" или нещо от сорта. В отговор получава съчувствието на тълпата и място на "пейката с облегалка". Това е нещо като президиума на входния парламент, понеже другите пейки нямат облегалки и на тях седят "по-младите". Децата стоят прави, явно не им се полага пейка.

Президиумът
Та, седя аз, пуша си и кимам възпитано наоколо. Те уж не ми обръщат много внимание, но си ме дебнат незлобливо. Минават още комшии, но никой не сяда до мен - усещам, че чакат да си допуша цигарата и да се махна. Устройва ме - и аз това чакам.
Понеже не искам да си говоря с тях, вадя телефона и се зазяпвам в туитъра, но Жоро от осмия етаж застава пред мене да ме пита дали и той да си вземе айфон. Жоро не знае езици и е електротехник. Казвам му да си вземе и му обяснявам колко може да струва със и без договор с оператор. Жоро май все пак ще си вземе нокия.
В този момент, минава съседка и се оплаква, че в метрото било ад, смрад и кадаиф.
- Пак ли затвориха Орлов мост? - пита касиерката на входа. Не че й е важно - след още час моабет се качва у тях си.
- Oще не, - отвръща новодошлата. - Май вървеше транспорта преди малко.
- Ама още ли протестират? Ей, ненаиграха се тия, - казва домоуправителката и аз наострям уши - след оная случка с фотошола направо подскачам, когато чуя комшия дори бегло да споменава протестите.
Обаче народът минава на по-съществени теми: ще ми поливаш ли цветята докато сме на морето/вилата/село, този или онзи пак не е платил "за входа", наеметелите на Недеви какви били...
Понеже идея си нямам кои са Недеви и понеже си плащам "за входа" като поп, се наканвам да си ходя, но в този момент пристига Каката-с-двете-болонки от третия етаж. Тя не може да говори по-тихо от 150 децибела, вероятно заради вресливите си кучета. Поздравява елита, мята ми озадачен поглед, все пак ми кима и прогърмява:
- Тия, моите, младите от офиса днеска са на протеста. Викам им: "Паткиии, оставки ли ше искате, бе?. А после какво? Пак Бойко или пак бесепето." Не става така.
Вече целият съм слух и паля нова цигара - шоуто започва... И свършва. 
- Ще видиш как всичките тея дето са по площадите после ше искат да се пишат активни борци, - казва Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня. Усещам, че в думите й се крие някаква история, някаква драма. Може някога, някой от родата да не е успял да се "запише" активен борец. Тя самата е твърде млада, за да е елиджибъл.  
- Аз па новини не гледам вече, щото само се ядосвам, - казва Жоро, но май само аз го чувам.
- Писна ми и от избори, и от партии, и от държавни сигурности и от всичко ми писна! - заключава домоуправителката и темата отново се променя: кой къде и как (не) си изхвърля боклука. И шоуто свършва....
И на мен ми писва да ги слушам. Понеже наблизо няма кошче, гася цигарата в плочника и сръчно я изстрелвам под старата лада на Жоро, която гние на улицата от десет години. На никого не му прави впечатление.

Докато пътувам с асансьора (на четвъртия етаж някой ще вечеря пълнени чушки) си мисля как ей тия хорица, с които живея врата до врата, изобщо, ама изобщо не ги интересува нашите протести. Те не гледат новини, не четат вестници, в интернет търсят съвсем други неща, а ФБ е за задявка спротивоположния пол, в най-добрия случай. За простестите научват от очевидци в метрото или на пазара. За тях #ДАНСwithme е далечно събитие, в което участват някакви други хора по някакви неясни причини, може би имащи нещо общо с мързел, скука, младежки псевдобунт и гол мерак да се вдига гюрултия.
Те не знаят за стената пред германското посолство, за Жельовците и техните изпълнения, за значките #ДАНСwithme на Мишо, за музиката на Каракушева, за асамблеите на Орлов мост и за нервите на Нервната акула. Те никога няма да научат за тях и дори да научат няма да разберат. И знаете ли какво? Не са длъжни нито да знаят, нито да разбират.

Дон Мигел прибира парсата...
А това значи, че след 35 дни протести май е време да променим начина, по който го правим. Време е да намерим такава форма, такива средства и такова място за протест, че не правителство и парламент, а точно тия, моите комшии да чуят за това, да проумеят, да решат дали да се присъединят или не. Може би е време, тези от нас, които могат, примерно да спретнат по една листовка, да я принтнат 20-30 пъти и да я пуснат по пощенските кутии на комшиите си. Нищо, че са дърти комуняги, сити реститути, наркоманизирани лекета, тъпи преселяци от прованса, смрадливи бачкатори. Може би е време да заговорим същите неща, които всяка вечер си говорим, на езика на останалите, чийто глас тежи точно толкова колкото нашия? Може би да се субираме едни и същи хора на едни и сущи жълти павета някак няма тежест пред останалите? Да обсъдим това, а?

11 comments:

  1. въртеше ми се идеята да раздавам листи с мъдри протестни мисли на хората по улицата, които не участват в протеста, за да им е ясно защо пак 204 не върви, но твоята идея с пощенските кутии ми се струва също добра. единственият проблем: пощенските кутии днешно време са синоним на безполезен БИЛЛА спам и безкраен извор на вестници за миене на прозорците.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Баба Цеца от четвъртия етаж само дебне да минат раздавачите и търчи да прибира брошурите - тя друго не чете...

      Delete
  2. Организираните действия изискват добре организирана ... организация. Да започнем с това. Има ли вече такава или усилията ще са спонтанни?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не, не става дума за организирани действия. Мисля, че всеки би могъл, повече или по-малко да изрази какво е #ДАНСwithme и за каквио се бори със свои думи, в рамките на половин страница. Идеята е текстът да бъде лесен за разбиране, без тежки фразеологии и финтифлюшки - абе, както би обяснил на баба си за какво става дума. После принт->пощенски кутии.
      Но това е просто идея, дори не съм убеден, че е особено добра.
      За формална организация не съм чувал дори, а е крайно време да я има.

      Delete
  3. "А после какво? Пак Бойко или пак бесепето."

    Погледнато от далече, (аз живея в САЩ от близо 40 г.) това не е ли точно така? Защо мислите че ако има избори резултатите ще бъдат различни от миналите? И преди тях имаше протести (дори по голями?)

    И второ нещо: пак, погледнато от далече, ми се струва че дългогодишният конфликт в България, (ине само там, също в Сърбия и т.н.) е между граждани и "селяни", между по-интелектуални и по-прости. И единстият начин за промяна е просвещение на по-простите, нещо което ще трае дълги година, и може би никога няма да успее.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Рискът да се сдобием със същите боклуци в един евентуален пароламент съществува. Но рискът е и възможност, не предопредленост. Не знам какви биха били резултатите от едни нови избори. Но много искам да разбера.
      Да, прекрасно би било да просветим невежите - това е най-сигурния начин не да променим, а направо да разбием съществуващия модел. И не - не мисля, че е възможно дори с помощта на работещ, дългогодишен проект.
      По-лесно е да обясним на съседа си не как е устроен света и какъв е смисълът на живота, а срещу какво протестираме днес, точно днес.

      Delete
  4. "Нищо, че са дърти комуняги, сити реститути, наркоманизирани лекета, тъпи преселяци от прованса, смрадливи бачкатори."

    с такова отношение трудно се печелят съмишленици

    ReplyDelete
    Replies
    1. http://4.bp.blogspot.com/-sO4KO-jnybA/UBx-KA3huqI/AAAAAAAAAOQ/NSf2dYgdTB0/s320/SarcasmSign.jpg

      Delete
  5. Както е казано в неоткриваемия китайски сборник с военни трактати - "Гражданската война на кучето", за да унищожиш генерално една държава имаш нужда да премахнеш четири основни отрасъла в държавата и работата е свършена:
    1. Образование
    2. Селско стопанство
    3. Икономика
    4. Армия

    Това по-горе го написах във връзка с посочения евентуален "работещ, дългогодишен проект" - той проектът вече е бил измислен, направен, манипулиран и счупен - казва се Образователна система ;)

    Според мен идеята за принтиране и пускане по пощите на каквото и да е не е добра. Имам наблюдения в сферата и спокойно мога да ви кажа, че това не е правилният канал за комуникация с всички.
    Трябва нещо ново, което не е компрометирано и да е супер достъпно за всеки един човек. Лелеее.. май се поотплеснах с изискванията а ;)

    ReplyDelete
  6. ... и все пак, покрай хумора и разочарованието, бегло се промуши хвърления под колата фас... бленуването за чистота в отношения, мислене и ежедневие е осъществимо... но хич някак си няма тежест, ако се експериментира с наблюдателността на съседите... Така, най- вероятно се влиза в нечий друг добър хумористичен разказ... Възхитена съм от есето Ви за детската площадка!!!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не се гордея с хвърления фас, ни най-малко, нека бъдем наясно. Старая се обаче това да ми остане най-големия грях към екологията. Благодаря и за добрите думи, и за критиката.

      Delete