Skip to main content

"Нагъзеният парламент" или О! Кромуеле, къде си...

Да ви разкажа една история:
Оливърчо...
В средата на ХVII в., в Англия управлявал т. нар. Къс парламент (Rump Parliament). Той се получил, когато за да попречат на подписването на един договор с краля, военните блокирали сградата на парламента и забранили на част от депутатите да влязат в него. Така договорът не бил подписан, кралят скоро след това бил екзекутиран, монархията отменена, а депутатите, които не били арестувани или изгонени, управлявали в продължение на няколко години под формата на по-малоброен т.е. "къс" парламент. 
В този си вид, Късият парламент приел няколко закона, но дали защото в него имало повечко адвокати, през повечето време се занимавал най-вече с... нищо. По някое време, лорд-протекторът на Англия Оливър Кромуел вдигнал заетия си задник и в едно прекрасно априлско утро
отишъл да ги види какво правят тия депутати.


Изслушал няколко речи, вдигнал кръвно и им дръпнал унищожителна реч. Самата реч не е запазена, но се твърди, че казал горе долу това:

"You have sat too long for any good you have been doing lately ... Depart, I say; and let us have done with you. In the name of God, go! You are no Parliament!"

В превод (по-свободничък, така...)

"Седите тук от дълго време, а нищо свястно не правите... Я, си ходете, ше ви се не знае и тюфлеците. В името на Бога - чупката! Вие парламент не сте!"


След което, понеже Кромуел изобщо нямал жисием с фотошол и нямал 38 излишни дни за протести покрай Уестминстър, викнал рота войници да изпразнят залата от безполезните гъзове в него, а няколко месеца по-късно свикал нов Парламент. 

Защо ви разказах тази история? Защото виждам нещо общо със ситуацията у нас. (Разликите също ги виждам, така че не се мъчете - те са очевидни и значими, но нека се концентрираме върху приликите.)
Първо: Имаме си един "къс парламент" в момента, макар и по различни причини. Принципно, rump значи задница, задник (на животно), но понеже малко преди гореописаните събития в Англия вече било имало един "кратък" (short) парламент, наричан така защото заседавал само три седмици, та сигурно да не стават грешки, този парламент го нарекли "къс". На нашият 42-ри парламент, с малко над половината депутати и заради техните конкретни качества спокойно можем да му викаме и rump parliament. Ако някой се обижда от алюзията с гъз и "нагъзен", то си негов проблем. 
Второ: Думите на Кромуел повече или по-малко се припокриват с това, което изказват протестиращите вече 38 дни пред парламента. Че и от президента, ако приемем, че той е нашият номинален лорд-протектор... 
Трето: Популярността на сегашния български парламент вероятно е по-ниска и от тази на английския от преди близо четиристотин години, но и тогава парламентаристите не са давали и пукната пара какво мислят за тях извън заседателната зала.
Четвърто: Много адвокати и в нашия парламент, беее! (За Мая Манолова и подобни: това беше майтап, ясно?)

Сега, наясно съм, че няма армия, която подобно на Англия, да влезе в парламента и да го разчисти и не мисля, че това е валидно решение на нашата политическата криза. Но тогава така се решавали проблемите и в прилагането на тези решения винаги се е леело кръв. И тук ли трябва да стане нещо подобно? В петък, докато си вървяхме по бул. "Левски" някакъв кретен метна от прозорец двулитрова бутилка, пълна с вода, върху протестиращите. Бутилката падна на няколко метра зад мен. Чист късмет, че не уцели никого и никой не пострада. Ами ако беше уцелила някого? Кой щеше да носи отговорността? Нещо ми подсказва, че целокупния парламент щеше да се разграничи от деянието и злосторника, а неколцина по-речовите дупетатки сигурно щяха да кажат, че протестиращите сами са си виновни. Или не?
Въобще, айде да се свършва с този цирк. Кажете още колко хора ще са достатъчно?



Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.