Skip to main content

Posts

Showing posts from October, 2013

Приказка

Много, много отдавна, в една съвсем не толкова далечна галактика... ...Добрият другар Антон закопчаваше копчетата на ръкавелите на ризата си "Фред Пери" и нервно поглеждаше към масичката за кафе, където лешеже малката книжка.  "Какво сега искат да ми кажат тия, та ми изпращат точно ТОВА?", мислеше той, докато се мъчеше да закопчае горното копче на ризата над понаедрялата си гушка. "Намеци ли, натвърдъци ли ми правят? Ей, тва класовата борба ше се окаже най-мръсната война на света, ей! Мръсни животни"...   ...Добрата другарка Мая

SUSFU: Situation unchanged: Still fucked up

Предивсичко, благодарянаБожозанеговатарепликанапоследниямипост. Благодарямузавниманиетоинай-вечезанезаслуженосмисленияиадекватенотговорнамоитеемоционалнидрънканици... Снегосеразбрахме, чеимамправонадуплика, такаче - прего. Ще ме прощавате за употребата на американски жаргон при наличието на чудесен български такъв, но в непоправимо увреденото ми от англоезично облъчване съзнание, съкращенията, които използвам в последните два поста ми се струват възможно най-адекватни на ситуацията. SUSFU... Situation unchanged: Still fucked up... Това е мега-кратката ми дуплика на репликата на Божо. Следва по-дългата и тук отново предупреждавам, че сега е точният момент да спрете да четете защото възнамерявам да споделя някои доста крайни неща, които спестих в предишното си писание. Или ако използваме друго съкращение: BOHICA: Bend over - here it comes again...

FUBAR...

Много, много отдавна, чак миналия петък, с Мара стояхме и пушехме пред една кръчма, леко вляво от пъпа на София. Хубаво, ама тя явно е по-умна от мене защото се беше сетила поне да си вземе и бирата. Та, стоим, пушим и си приказваме. За все същите неща, за които си говорим от четири месеца. В един момент, разговорът стигна дотам, докъдето всички разговори стигат - изводи и заключения. Някак не ми се искаше да използвам универсалното "Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата", затуй млъкнах. Мара обаче, милата, не може да мълчи повече от две минути накуп и си признава, че повече от всякога й идва да си вдигне задника и да запали джапанките към залеза. Казва го тя това, а аз, грешникът, си викам: значи ситуацията е такъв чист, христоматиен, фундаментален, болезнен, абсолютен FUBAR, че дори човек, който е изтъркал четири чифта подметки в #дансwithme обмисля дали да не махне с ръка и просто да си тръгне оттук. Без да гаси тока.
Тук ви давам възможност да спрете да четете, защото …

За някои досадни ефекти на безсънието...

Явно съм някакъв дърт и вампирясъл и страдам от безсъние, благодарение на което обикновено се оцъклям между 4 и 5 всяка сутрин. Абсолютно всяка, без значение броя на бирите предишната вечер. Тъпа работа е това безсъние, много, неимоверно, ужасно тъпа работа, казвам ви. Който не го е преживял, той не знае колко вредно може да бъде то, при това не само в медицинския смисъл. В тихите часове между моето събуждане и буденето на хлапето за детска градина, имам време за много празнословно мислолеене. А след вчерашния неофициален Ден на Абсурда,

Whiskey, Tango, Foxtrot...

На днешния свят на хората му липсва точно едно, единствено нещо. То е по-висше от любовта, която е заложена генетично и неотменимо в нас и е по-важно от креативноста, защото без него тя е невъзможна.
На днешния свят на хората му липсва любопитство. Някак станаха малко онези, които си задават тормозещи въпроси като "Защо така?", "Какво би станало ако...", "Това пък сега откъде се появи?", "What the fuck?" (с питанка, като истински въпрос обаче, а не като еквивалент на "Бре, да еба!") и т.н.