SUSFU: Situation unchanged: Still fucked up

Преди всичко, благодаря на Божо за неговата реплика на последния ми пост. Благодаря му за вниманието и най-вече за незаслужено смисления и адекватен отговор на моите емоционални дрънканици... С него се разбрахме, че имам право на дуплика, така че - прего.

Ще ме прощавате за употребата на американски жаргон при наличието на чудесен български такъв, но в непоправимо увреденото ми от англоезично облъчване съзнание, съкращенията, които използвам в последните два поста ми се струват възможно най-адекватни на ситуацията.

SUSFU... Situation unchanged: Still fucked up... Това е мега-кратката ми дуплика на репликата на Божо. Следва по-дългата и тук отново предупреждавам, че сега е точният момент да спрете да четете защото възнамерявам да споделя някои доста крайни неща, които спестих в предишното си писание. Или ако използваме друго съкращение: BOHICA: Bend over - here it comes again...

Та така...

Божо може би е прав за това, че има смисъл всеки един от нас да остане и да се опита да промени това, което не харесва в България от "чисто егоистични причини" като неговите. Да вярваш, че можеш да промениш нещо в света около себе си към по-добро и да знаеш, че си го направил, би трябвало е най-върховното удовлетворение за всеки мислещ и можещ човек. Предполагам, иска ми се да вярвам, че поне на подсъзнателно ниво, стремежът към такова лично удовлетворение е в основата на мотивацията на мнозина от хората, които 130+ дни трамбоват по стария yellow brick road в центъра на София. Изобщо не си правя илюзии, че всички са там заради това, но го виждам в повечето, с които се запознах по площадите през няколкото си появявания там. Дотук добре.

Божо обаче казва и друго, което смятам, че е от изключителна важност. Цитирам:

"В България може и да не се депресираш от масовата глупост и ненормалност, ако си направиш балон от интелигентни приятели и ограничиш сблъсъка си със „социума“ до качването в обществения транспорт и в такси. И ако развиеш имунитет към всичко около себе си. Имунитет, не в смисъл да игнорираш простотията, но тя да не те депресира, а вместо това да те мотивира. Да гледаш на случващото се наоколо като на резерват, в който някакви хора-“експонати“ се опитват да съществуват, а ти да гледаш отстрани „атракциите“.

Тук именно е моят проблем с репликата на Божо. Дори да приемем, че е възможно, това необходимо условие е непосилно за мен. Организмът ми не успява да изгради антителата, които са ми нужни, за да се сдобия с въпросния имунитет. Наречете го проблем на темперамента, проблем на характера, на възпитанието ми. Просто не успявам, а много бих искал. Всъщност - не съм съвсем прав. Имам си нещо като балона, за който Божо говори, но не ми е достатъчен. Рехав е, пропусклив, твърде прозрачен и през него виждам почти кристално ясно всичко наоколо. Включително гадовете с карфиците... 

Ще го кажа така - бях на 19, когато се случи 10 ноември. Бях на 26 и нещо, когато се случи януари 1997. Помня доста от "преди", свидетел съм на всичко "след" и ако ми простите арогантността - вече не вярвам, че с "балон" или без, усилията ми биха имали смисъл. Особено след последните десетина години на месии, царе, пожарникари и свине...

Няма да повтарям предишния си пост, но ще напиша онова, което спестих в него: усилията ми нямат смисъл защото никак, изобщо, въобще, ама грам не вярвам на народа, от който съм част. Не вярвам в митовете за това колко е трудолюбив, гостоприемен, предприемчив, изобретателен, умен, а и той, народът ми, всячески се опитва да ги опровергае. Не вярвам, че той, народът ми, е способен да се поучи от грешките си, да спаси и малкото останало и да изгради достатъчно хубаво ново. Просто защото както всеки народ и нашият е сбор от отделните си части, сбор от всички нас, а повечето от тези, които сме все още тук не ставаме и за чеп на зеле. Тия, които ставаха, махнаха с ръка, качиха се на самолета и сега отглеждат децата си другаде, но те така или иначе бяха малцина. И преди да ме обвините в лицемерие, ето ви формалния дисклеймър: О, да - аз съм част от същия този затъпял, мърляв, не знаещ какво точно иска, но винаги знаещ кой друг му е виновен народец - с нищо не съм по-различен и нямам ни най-малко оправдание. Очевидно е - не са ми останали нито капка патриотизъм, нито грам родолюбие. Също така, макар и да не му вярвам, не се и сърдя на народа си, защото би било безсмислено и безплодно.  

Но предишният ми пост беше не за мен или останалите като мен, а за тези, които като Божо имат шанс, с балон или без, да се махнат от страната на Оз и да отлетят поне до Канзас. Там, ако не сте чели за Дороти и Тото е доста сиво и безлично, но няма крадратноглави и лоши вещици на Изтока, among other things.

Разбира се, изборът си е лично ваш. Ето, Божо го е направил, както и много други. Вие също можете да изберете да останете и поне да опитате да промените света около себе си, въпреки че прекрасно знаете, че вероятно ще се провалите. Достойно ест, спор няма. 

Ако изберете това - благодаря ви. Исках да ви го кажа преди дори наистина да сте опитали, независимо дали ще успеете или не, защото после едва ли ще го чувате често. Очаквайте само кръв, зор, пот и сълзи. Не забравяйте, че никой няма да ви благодари ако успеете и дори (с най-добри чувства) ще ви пратят на майната ви. Не ми ли вярвате? Имам примери безброй, но май е по-добре сами да се убедите. Случило се е с всички преди вас, а и чисто статистически погледнато, лайна има за всички, налети са в кофи и поставени в очакване. Ако имате късмет, след много години, добре разклатени кифли, ще споделят мъдрите ви мисли във фейсбук или каквото имат тогава без изобщо да вярват в тях, без да ги разбират, но хей - да искате нещо повече от това би било алчност, така да знаете. 

Някога водех радиопредаване за българи в чужбина. Не беше кой знае какво, но имахме нелоша аудитория за онези времена. Разговаряхме с българи от къде ли не и с всеки разговор ми ставаше все по-ясно, че те не бяха заминали заради нещо друго, а най-вече, за да избягат от нас, останалите, макар че повечето дори не го съзнаваха. (Преди няколко дни, дискутирахме с Киприн за това. Той не се съгласи с мен тогава, но и аз май не бях особено ясен.) Защото кой псува скапаните пътища, но не си плаща данъците, кой мрънка срещу корупцията, но дава 20 кинта на катаджията, кой си хвърля боклука през прозореца, но няма да си мръдне пръста да изхвърли боклука от парламента, кой сече незаконно в горите, но се гордее с нашите планини зелени... Кой? Ние, останалите. Именно заради нас и въпреки нас: махайте се - тук няма нищо за вас, тук е FUBAR - Fucked Up Beyond All Recognition/Repair/Reason.

Това имах като дуплика, гусин преСедател, let the hostilities begin...