Tuesday, 15 October 2013

FUBAR...

Много, много отдавна, чак миналия петък, с Мара стояхме и пушехме пред една кръчма, леко вляво от пъпа на София. Хубаво, ама тя явно е по-умна от мене защото се беше сетила поне да си вземе и бирата. Та, стоим, пушим и си приказваме. За все същите неща, за които си говорим от четири месеца. В един момент, разговорът стигна дотам, докъдето всички разговори стигат - изводи и заключения. Някак не ми се искаше да използвам универсалното "Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата", затуй млъкнах. Мара обаче, милата, не може да мълчи повече от две минути накуп и си признава, че повече от всякога й идва да си вдигне задника и да запали джапанките към залеза. Казва го тя това, а аз, грешникът, си викам: значи ситуацията е такъв чист, христоматиен, фундаментален, болезнен, абсолютен FUBAR, че дори човек, който е изтъркал четири чифта подметки в #дансwithme обмисля дали да не махне с ръка и просто да си тръгне оттук. Без да гаси тока.
Тук ви давам възможност да спрете да четете, защото става по-гадно...


...Тука ли сте още?...

ОК.

А става по-гадно защото АЗ искам да ви кажа нещо и то е: Махайте се. Изчезвайте. Чупете се, до един изчезнете. Спасявайте се... Тук няма нищо за вас. Махайте се и оставете говедата и свинете сами да се оправят.
Оставете свинете да придобият всичко тук:
- всяка партия, всяка медия, всяка банка, всеки монопол и всяка урна за гласове;
- всеки бизнес, всяка контрабанда, всяка шибана "лафка" за цигари и всеки осеян с дупки път до всяко обезлюдено, ненужно, тъпо село;
- всяка гадна люлинска панелка, всяка осрана от кучета и пълна с фасове детска площадка
- всеки ненужен черноморски хотел, всеки застроен плаж и всичките натури двехиляди и трихиляди;
- всички планини зелени, всичките отровени реки, всяка изгребана до последния миньорски кокал мина и всяка площадка на всяка съществуваща и бъдеща ядрена централа.

Махайте се. Оставете ги да серат върху всичко това и върху всичко останало - тук няма нищо за вас, каквото и да си мислите. Оставете зад себе си свинете и безмозъчните кокошки, впрегатните коне и говедата от животинската ферма, в която сте имали нещастието да се родите.

Махайте се. Тук няма нищо за вас. Само насвинване в местния чалга клуб, люпене на семки и псуване сред руните на стадионите през уикенда, "най-доброто образование за 1992 г.", "най-доброто здравеопазване от 1974 г." и тъжни палячовци, които вечер излизат на сцената, за да свирят/играят/танцуват докато свинете, кокошките, впрегатните коне и говедата шумолят с опаковките на пуканките си. А на сутринта... На сутринта ще отваряте вестниците, за да четете еднаквите интервюта на Големия брат с комплексарските мустачки, публикувани във всички централни всекидневници.

Махайте се. Свинете и останалите ще пикаят на всичките ви дипломи от Хайделберг, Кеймбридж, Оксфорд, Виена, Прага - те не струват нищо пред кой знае как извадена тапия от Югозападния. Не ги интересува колко ви обичат другаде - тука сте "к'ъв си ти, бе?!" и "ше те е*а у звездата".

Махайте се. Тук няма нищо за вас. Впрочем, не - има! Винаги ще има нужда от някой, който да търка до блясък с новите си обувки жълтите павета на Царя и да вика за оставка или свобода или истина, да дращи по блогове, по фейсбуци и туитки, да пуска на комшийките "Лумпен-поща" и да прави Не!новини... Има нужда и от такива, за да могат останалите да седят отстрани, да люпят семките и да те псуват, че им пречиш да стигнат до тазвечершното освинване и най-вече, за да могат свинете да се тупат по четинестите, сланинести гърди и да обясняват на целия околен свят как ето! - и тук уважаваме правото да мислиш различно, не че обръщаме внимание какво точно си мислят тия... Колкото и да си гласовит, остроумен, надарен - нищо не можеш да направиш когато излеят върху тебе достатъчно лайна...

Ами ти? - питате... Аз... Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата... Аз съм добър впрегатен кон и като оня кон Боксър и ще работя повече. Ще работя повече само и само да видя децата далеч оттук. Нищо повече не искам...

Всичко си е е*ало мамата... Но едно е сигурно - никога повече няма да отида да пуша пред кръчмата с Мара без да съм си взел бирата...

ПП: Маре, извинявай, ако грешно съм те разбрал... Дано ти ме разбереш правилно...



16 comments:

  1. ех, приятелю... по-брутален си от мен, но нямаш идея как, дума по дума, казваш това, което ме души за гърлото от сума ти време.
    Махайте се пичове, си е обрало лайката, няма нищо останало тук, само пустиня, идиоти и чалга. Махайте се и не се обръщайте назад... и не ми дреме за луканката, честно

    ReplyDelete
    Replies
    1. Говорили сме и друг път, знаеш, нищо ново не ти казвам с тоя пост. Просто днес нещо изщраках...

      Delete
    2. This comment has been removed by a blog administrator.

      Delete
    3. Изтрих горния коментар, тъй като съдържаше лични нападки към мой читател. Изобщо не желая да коментирам нито съдържанието му, нито истинността му и/или неистинността му.
      Това е мой личен блог и не намирам за уместно присъствието на подобен коментар, който с нищо не допринася нито за дискусията, нито съдържанието на блога ми. Моля, уважавайте правилата и решавайте личните си драми другаде.

      Delete
    4. Ако някой от тези, за които пишеш, се изрепчи най-лицемерно и се направи на ударен, то ние имаме право да кажем 'царят е гол'.

      Delete
    5. Тук "админ" съм аз и аз решавам. Или приемате това или не.

      Delete
  2. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
  3. Да, онзи ден и аз стигнах до същото заключение. Въпреки усилията ми, накрая останах неразбран и просто му теглих една майна на всичко. Ето и линк, ако ви се чете: http://danstoyan.blogspot.no/2013/10/breaking-bad.html#.Ul0OpSQmx04

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да. И при мен нещата започнаха да достигат точката на пречупване след решението на КС. Просто вече няма дори преструвка за нормалност...

      Delete
  4. Жалко е, че се стига до подобни заключения. Не заради самите заключения, а заради поводите за тях. Аз още не съм се предал, ама да видим дали просто не карам пак така, предизвикан от позитивната инерция.

    ReplyDelete
  5. Иска ми се да напиша нещо напротив... Иска ми да ти кажа, че не си прав... Иска ми се да кажа, че имиграцията не е за всеки, че е трудно, че е тежко и че не си струва... И не мога.
    От 99-а съм навън (с малък момент между 2009 средата и 2011 началото). Никога не съм се сюитал за имигрант, а за номад (от тези дето дучиюката им е скършена и не могат да си намерят мястото). Всяко прибиране в България ме натъжава и напрагя. Все повече се замислям дали искам да си правя планове някой ден да се върна - даже и на пенсия.
    Уви, Шварце, твоите пръсти върху твоята клавиатура печатат болезнено вярно.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Именно защото ти си там, а не тук, но въпреки това си съгласен с мен, именно това ме души дори насън, повярвай ми.
      Винаги съм мислел, че е много по-лесно да обичаш родината си, когато си далеч от нея. Не е вярно това.
      Съжалявам, просто не мисля, че има за какво да я обичам сега. И всички вие, които сте избрали да не сте тук... Знам защо така сте избрали. За да сте по-далеч от нас, останалите. и сте абсолютно прави.

      Delete
    2. Моята история е малко по-различна... Но за нея ще си говорим като се видим.

      Delete
  6. Да, само че, капитана напуска последен кораба. Рано ти е още.
    Дудука ако влезе в парламента и направи партия с БКП - тогава. Сега не още

    ReplyDelete
  7. освен заедно всички да се заселим някъде... другаде?

    ReplyDelete
  8. Този постинг ми напомня усещането, което имах когато напусках България през 97-ма. Всъщност, за първи миналата година започнах сериозно да възприемам възможността да се върна някой ден. Определено има позитивни промени. Дори и летните протести - макар и да не постигнаха крайната си цел - са една позитивна промяна. Като цяло България днес е много по-приемливо място за живот отколкото беше когато я напуснах. И това дължим на всички тези които сте в България и продължавате борбата. Не унивайте - усилията не отиват нахалост. Просто хубавите неща стават бавно.

    ReplyDelete