Skip to main content

Posts

Showing posts from June, 2013

Себичното копеленце проговаря или бунтът на индивидуалистите

Ужасно трудно е след толкова силен текст като този на Райко Байчев във в. Стандарт, който просто ме покърти, да седна и да опиша мислите си без да изпадна в подобен песимизъм. Споделям много от нещата, които той казва, но за мен просто трябва да има и друго решение.
Да, сравнението между ситуацията, в която се намират протестиращите в София през юни 2013 г. и "Полет над кукувичето гнездо" е толкова силно, толкова болезнено и толкова... Абе, изглежда толкова на място, че чак страх те хваща.
Наистина ли обаче, ние сме лудите?

Виж, кво нещо е историята...

Навремето, когато бях студент в Икономическия, изучвахме предмет "Финанси". Преподаваше ни Стоян Александров. Да, същият - Малката секира.
Имахме си и изпит по финанси и когато датата дойде, аз естествено, изобщо не бях пипвал, знаех нещичко от обща култура и се надявах на нещо като три на релси, с много милост, с каквато обаче г-н Александров изобщо не беше известен, тъкмо напротив.
Е, той беше тогава финансов министър и нямаше много време за нас, пък и ние бяхме неизброима задочна сган - поне 200 човека - и затова бе извикал едва ли не цялата катедра по финанси, от главен асистент нагоре, да му помага с изпитването.

И стана така,

Предмет, цели и задачи...

"Предмет, цели и задачи на..."
Горе-долу така звучеше първият въпрос от конспекта за изпита по 50% от дисциплините в университета навремето и този въпрос беше или кошмар или спасителната сламка за всеки несериозен, разхайтен задочник като мене. 
"Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme" е и вероятно един от най-задаваните въпроси през последните десетина дни. 

За русалките, Ана Курникова и живите хора...

Има един виц, който ужасно харесвам:

Двама приятели седят в лодка насред морето и ловят риба. По едно време, въдицата на единия трепва, огъва се – нещо голямо е хванал. Върти той макарата по всички правила на въдичарството и накрая двамата с изумление виждат, че е уловил… русалка! Ама истинска русалка – както си требва: от главата до кръста пищна блондинка, от кръста надолу – риба, люспи, опашка… Дръпнал човекът русалката, вдигнал я на ръце, огледал я много внимателно и… я хвърлил обратно в морето. -- Защо, бе?- изненадал се приятелят му.

Хаос, батка...

Хаос, батка...
Като се започнаха едни протести, та цяла наделя. Всеки ден, хиляди, може би десетки хиляди хора в София излизат на жълтите павета. Няма единна организация, няма "изявени лидери", все така няма "обща платформа" с точки, подточки, увод и заключение, никой не скандира съкращения на партии, освен когато ги ругае. Тук-там, медиите си избират по някое "лице на протеста", най-вече по приятелска линия на репортера или на друг негов приятел... Всички викат "Оставка!". Ясно е, че говорят за кабинета. Алтернативи не се предлагат и когото и да попиташ - такива всъщност няма. Но... Оставка! О-став-ка! На пръв поглед - хаос. Жизнерадостен, мирен, спокоен, купонджийски, но все пак хаос. Или?
Всъщност няма какво да се лъжем - тези протести нямат шанс да променят ситуацията, нямат шанс да променят нито мисленето, нито плановете на тези, които се озоваха в парламента и Министерския съвет след последните толкова шашави избори. Пусни си телевизора, ч…

Една измислена история

Тази историята е измислена. Вероятно никога не се е случвала, ама то вече така сме се овъртолили, че знаеш ли....
Много, много отдавна, чак през миналия януари, ЦЦ отишъл при ЦВ и му рекъл: - Адаш, зимата идва, нали знаеш. ЦВ погладил мустак и се подсмихнал: - А, не - гледал си сериала, че книгите са ти дебели, нали? Освен това сме януари и идва пролет, с избори, а не зима. - Е, знаеш как е - подсмихнал се и ЦЦ. - Обаче, с тоя джангър за тока, това, което имаме като правителство, а и ББ, леко са се шашнале, та... - Колко? - прекъснал го ЦВ. - Ми... Толку. - отвърнал ЦЦ. - Ма вие полудехте, бе! - викнал ЦВ. - Е, аре ся - полудехте. Толку, иначе нямаме гаранция... - Бегай, бе, аз за толкова пари ше си купя остров - не поддавал ЦВ. - Па ти си имаш вече цела страна, за кво ти е остров? Дай сега, че да дадем после. - Да, бе, ше дадете - сам го каза: аз вече сичко си имам. - Глей ся, дай, че моите там, слухарите, ми събраха една папчица за тебе и цялата кочина. Ма то данни, ма то записи, ма то есеме…