Tuesday, 9 July 2013

Бабките, "ония с фотошоЛите в жисиемите" и аз - истинска история


В последните дни нещо не ми се получава да стигна до протеста - все по някакви мои си, дребнобуржоазни, битови причини. 

Така и снощи - прибирам се като примерен чиновник в шест и нещо, надлежно закупил провизиите за поредна среднокласова вечеря от гнусния младостки пазар. Пред входа ме посрещна обичайното сборище лелки, чичковци, баби и внучета, което обичайно се крие в сянката на блока по това време. 

Току до входа, на една пейка седи Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня, дето май живее на 8-мия етаж. Седи и диша тежко, придърпала тежката торба с покупки плътно между краката си. Вижда ме тя, казваме си здрасти-здрасти, а после тя пита:

- Ти от протеста ли идваш? 

Пита без злоба, сякаш колкото да се намира на приказка.

- А, не - от работа идвам, - викам аз. - Протестът още не е почнал...

- Що си губиш времето да ми ходиш по протести, вместо да ходиш на работа, а? Как те търпят тея, твоите началници? 

Облещвам се. Мисля си как нещо не съм разбрал и за всеки случай обяснявам, че протеста е след работно време. Тя обаче изобщо не ми дава шанс:

- Да, бе! Ходите ми следобед да викате по площадите, та вечер да се гледате по телевизията. 

Понечвам аз да отвърна, но точно в този момент до нас се появява баба Цеца от 4-тия етаж. Много мила бабка. Веднага влиза в серия. 

- Ей, снощи едно дете са откраднали. Още не са го намерили, - казва тя загрижено. 

Ядосвам се. Монтирам торбите с покупки на пейката и опитвам да им обясня, но изобщо не съм си дал сметка с какво се захващам. Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня вече не ми обръща внимание и говори директно на баба Цеца: 

- Хаймани са това, Цецеей, хаймани. Гледат как само да не работят. И много били. Ма как много, бе? Сега всичките имат фотошоЛ в жисиемите, вдигат ги високо и така изглеждат повече по телевизията, - казва тя. Баба Цеца очевидно изобщо не вдява за какво става дума, но за всеки случай кима утвърдително. 

Усетих се, че ченето ми виси, та го затворих с трясък. Взех си торбичките, пожелах им приятна вечер и влязох във входа. Докато вратата се затваряше, чух как Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня каза на баба Цеца:

- Виж го и тоя - има кола, деца, ама тръгнал да протестира… 

Качих се у нас (Чудесата нямат край, ей! – Асансьорът работеше!), оставих торбите, седнах в кухнята и запалих цигара.

Майко мила! Две бабки и аз разговаряхме няма и три минути. Всъщност говориха те, а аз само се блещех невярващо.

Имам кола и деца (що пък точно в този ред?), а протестирам… В работно време. С фотошол.

А защо пък така се блещя? -  викам си. Нима аз самият не водех яростен спор със собствените си родители преди няма и седмица защо и срещу какво точно протестирам, когато съм на площада? Не, не е същото – родителите ми знаят, че сме хиляди, знаят как протичат протестите и кой ходи на тях. Те по-скоро се ядосват, че за пореден път са се оказали неправи, че за пореден път са прецакани, че вече им е късно да се променят. Майка ми и баща ми, които толкова обичам, изобщо няма да си помислят за „фотошоли“ и „жисиеми“. За тях не всичко е манипулация и режисирани, добре платени акциийки. Наясно са, но не им е лесно да приемат всичко това. Отново.

После осъзнах, че в България има ужасно много бабки, чиито имена не знам и няма да науча. Колко ли от тях си седят на пейките пред блоковете, къщите, кооперациите си в късния следобед, зяпат живота, който тече покрай тях и чакат да свършат новините по телевизията – последното прeпятствие, последната бариера между тях  и турската сапунка. Сигурно са ужасно много бабки.

Замислих се и за ония хора в редакциите на вестниците в Полиграфическия, които сигурно с радост гледат колоните протестиращи, преминаващи под прозорците им, а после само въздишат и сядат да натракат поредната „дописка“ за това кой какво бил казал и да се упражняват в „репортаж по фейсбук статус на шоу-звезда“.  В утрешния вестник няма да има дори снимка на тълпата под прозорците им…

Замислих се колко ли още километра трябва да се извървят по жълтите павета и Цариградско, за да не сме „ония с фотошолите“, „ония - богатите и ситите, „ония - непредставените и представляващите само себе си“, „ония, които не са България“.

Сигурно още много километри. Веднъж, на едни хора им се наложило да вървят 40 години през пустош и печал. Аз обаче нямам 40 години. Имам кола и деца (явно в този ред требва да е) и не мога да чакам.
Допуших си дребнобуржоазната цигара и съвсем среднокласово се опънах пред телевизора в очакване жена ми и детето да се върнат от протеста... 

14 comments:

  1. Ми ако им спрем пенсиите за около 40 дни ще изчезнат!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Това ли е единственото решение, което можете да предложите?

      Delete
    2. ДА !!! Мога да предложа и по-бързо решение, но така или иначе няма да бъде прието ... за съжаление всеки ден се сблъсквам с такива личности и не, не мисля, че трябва да им се дава право да се изразяват, да дават мнение, да гласуват и т.н. Тях не ги интересува какво се случва с каквото и да било или които и да било ... интересува ги сериалчето ... трябва ли да пояснявам, че дори не е българско ?

      Delete
    3. Необходимо ли е да припомням, че един човек някъде в Германия се опита да наложи подобна философия за това кой има право да се изразява, да дава мнение, да гласува... да съществува? Някъде около 40-те години на миналия век беше, и последствията никак не бяха добри.

      Иначе симпатизирам на автора и на протеста. Тежко е да си част от малцинството, което всъщност защитава жизнения интерес и на тези баби, в замяна на... да го наречем неразбирането, което получава. Не мога дори да им се сърдя - те са живели в тотално различна среда, която е формирала съответните житейски приоритети (еми как колата няма да е преди децата?! Децата са лесна работа, ама я да те видя как ще чакаш 5-10 години за Ладата - като преди това си събрал парите, разбира се?)
      Та мисълта ми беше, че няма как едно общество да е съставено от еднакво мислещи индивиди - което не отрича правото им да са част от същото това общество. Една от най-големите опасности за протеста е той да се изкриви в "разделение" между хората - "богати и сити" срещу "бедни и гладни" например - не попадай в тази клопка. За властта няма по-удобен сценарий от този, в който вместо в съпротивата срещу нея, хората пилеят сили в изкуствено наложено противоборство едни срещу други.

      Delete
    4. Да, така мисля и аз. Изобщо не съм искал да противопоставям поколения. И моите родители с горе долу на възрастта на въпросните бабки.
      Разказах обаче тази напълно истинска история като илюстрация на няколко мои твърдения:
      - Протестът действително е протест на малцинството - обсъждал съм това в други постове в същия блог.
      - Протестът е и ще си остане непонятен за много голяма и съществена група гласоподаватели, които нито разбират езика, нито тактиката на протестиращите.
      - Решението на общите ни проблеми, за жалост, никога няма да бъде общо - едно-единствено, валидно за всички ни.
      Въпреки, а и точно заради тези свои твърдения, считам, че протестът е правилен: за мен той не иска нищо друго, освен пореден втори шанс за участниците в него, при това шанс, който да се получи с най-демократичното от всички демократични средства - изборите.
      Колкото до глупостите за ограничаване правото на глас на когото и да е било, решенията, за които намеква Dinkoslav - това са си точно това - глупости, които не споделям.

      Delete
    5. Не са само те обаче. Така са масово по селата и малките градове. И не само че са много, те са мнозинство. На това разчитат и управляващите, а тенденцията е в тяхна полза - умните хора емигрират, простите си остават тук и много от тях (предимно от малцинствата) увеличават броя си.

      Delete
  2. Щеше ми се да напиша смислен коментар, но дали защото не ми стигат думите или ми е трудно да се изразя-не знам. Въпреки това ще опитам.
    Мисля си че ще минат няколко поколения и не малко "войни", в които българинът да се бори за правата и интересите си преди да настигнем развитият запад и стандарт и да усвоим манталитета на свободни хора, които знаят и се борят за себе си като народ.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Дайте да се разберем - бабките не са проблем и е много погрешно и наивно да стоварваме на побелелите им глави вината за собствените си грешки.

      Delete
  3. Чудесно написано. Аз още нямам деца, така че си мисля най-нахално за преврат срещу бабокрацията.

    ReplyDelete
  4. Смях се от сърце, благодаря.
    Инак за бабките... в Библията пише "блажени са низшите духом". И не го казвам нито с високомерие нито с отвращение.
    Те са си такива и са си наши.
    Те са онова непоклатимо ядро стоящо сякаш в средата на нищото, за което няма време, няма политика, има само ежедневие което преминава покрай тях. И което запазва обществото от драстични премествания на "центъра на тежестта" и някакъв баланс именно със своята непоместваемост и което е по своему много човечно в своята обикновеност. Има нужда от тях и те имат своята роля, просто е различна от нашата.

    ReplyDelete
  5. Аз пък адски се изкефих на едни баби, които си гледаха децата в градинка на провинция, която си траела, и мина един млад човек да каже, че и тук (в градчето) ще има протести, а те с ентусиазъм започнаха да говорят за София и затова колко се радват на младите, които протестират. дната познавам бегло, а другата не познавам.:) Така че има и такива баби.

    ReplyDelete
  6. За възрастните хора само уважение и без лоша дума, без значение какви възгледи имат.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Разбира се, че заслужават уважение, но защо да няма коментар на възгледите им?

      Delete
  7. Уважението няма нищо общо с рационалното! От едното уважение, да се подлагаме на мазохистични решения, нали се сещате че звучи, и на практика води до олигофренизми! Пример: - мой родител, сутринта непохватно изгаря ел. уред, вика ме да го оправя. Отварям и виждам, че не подлежи на поправка, а трябва да се смени с ново. Изолирам така уреда, че да не може да се ползва изобщо, с цел безопасност. На обяд същия, включва уреда, и ме вика възмутено да ми се оплаче че някой го бил изгорил!?.... Обяснявам му ситуацията, на което той възмутено ми заявява: - "Ти, да не би да искаш да ми кажеш че не помня, или не съм с акъла си?"
    Нищо не му казвам, просто знам, че от тук нататък жизнено важните решения няма да ги взима той, а аз. И не за друго, а от благодарност че ми е родител, и от уважение също. Не бих си позволил да оставя в ръцете си живота на себе си, на семейството си и децата, и неговия също, когато решил да си стопли нещо пуска газта, и след това безметежно заспива забравяйки за това. Когато по няколко пъти в месеца, изхвърлям изгорели тигани и изкривени тенджери. Предполагам, знаете, че от старческия си инат, възрастните почват и упорито прилагат всякакви простотии, само и само да си наложат това, което често пъти няма нищо общо с реалността. Да помогнеш истински на такъв човек, означава с риск да си помисли че го ебаваш нещо, да му прекъснеш подобни практики. На сълзливите лели, които се страхуват от остаряването и проповядват тука всякакви идиотизми, ще им препоръчам горещо да си гледат тенджерите, защото останалото просто не е за тях. Знам, сега ще почнат да ми цитират разни Клеопатри и майки Терези, но това не ме вълнува. Защото от професионална гледна точка, съм се нагледал на куртоазни личности, които цвилят до небесата за правата на възрастните, но в последствие същите с лекота и удоволствие пращат собствените си родители в старчески домове! Аре, нема нужда! Колкото и да съм благовъзпитан, няма да дам шанс на изтрещели старци да решават съдбините ми, на мен и моите деца. Това няма общо с реалността, и ако някой го тресе шизофренията или има мазохистични наклонности, нека си експериментира със себе си, но не и с околните.

    ReplyDelete