Wednesday, 30 April 2014

Всички сме сирийци

© Photo by Borislav Kiprin. Used with permission.
Да ви се оплача и днес, значи. Има някои аспекти на бащинството, които хем обожавам, хем направо ме побъркват. Едно от тях е приспиването на ситната твар. Хем ми е важен този кратък момент на неимоверна близост с най-ценното за мен същество на света, хем нямам търпение да свърши, понеже, нали, денят е дълъг, искаш и ти пет минути за себе си, само пет минути блажена, тиха самота… 
И така както нямам търпение, така и търпеливо изчаквам края на приказката, която му чета, прегръщам го, целувам го и му пожелавам лека нощ… (После пет пъти му казвам да млъква, да затваря очи и да заспива тутакси, щото иначе лошо му се пише, ама това все едно не съм ви го казал, ок? Щото БГ мама това само чакат…)
Та така и снощи. Полуфиналът на Шампионската вече е започнал, а аз прилягам до наследника, придърпал съм една от книжките му…. 
Само че приказката този път беше различна. Той ме попита за онова, което беше чул в новините. Нещо за село, сирийци… Нищо не беше разбрал синковецът, но ни беше усетил как с майка му се напрягаме, та затова питаше. И му разказахме каквото знаехме. Как дошли сирийците в едно село и как ги изгонили веднага без да ги познават и без да са сторили нищо лошо. Той попита защо са ги изгонили, а аз му казах, че защото сирийците им се сторили различни и защото в онова село живеят неколцина страхливци без ум. Синът ми погледна ръцете си и каза:
      - Не трябва така. Какво като си различен? И аз съм различен.
После той заспа. Аз не можах…

Не трябва така…

Лежах в тъмното до креватчето му и си мислех. Мислех си къде се намирам. Какво е това място, кои са тези хора, защо са такива, защо аз съм с тях? Уж съвсем обикновени хорица, които сигурно също като мен стават в шест, мият си зъбите, бачкат каквото там бачкат, метат си къщите, перат си гащите (и анцузите, надявам се), прибират се в шест, гледат новините, четат приказки за „лека нощ“ на децата си… Но един ден чуват от някой комшия, че група сирийци са наели къща в селото. И стават озлобена, оглупяла, креслива сбирщина от  човекоподобни животни, готови да трошат главите на хора, които вероятно дори не са виждали, ей така – заради едничкия ирационален страх от чужденеца. 

Не трябва така…

О, и аз имам ирационални страхове, както и купища съвсем рационални такива, така че дали и аз да не взема да изгоня някого, та белким реша проблема на собственото си психично равновесие? Може и някой комплекс за малоценност да избия пътем, примерно? 

Не трябва така…

Ама е така… И въпреки, че нито расизмът, нито апартейдът са измислени тук, ей на – практикуваме ги. Практикуват го политици, медии и, както се видя, обикновени хорица. Иронията с Розово, rosa damascena и сирийците изобщо не помага в случая и нещата изглеждат просто гадно, грозно, тъпо, гнусно. И кой знае, някой ден, след като хората с анцузи, очилца и кофти вкус за бижута изчистят България от всичко друго освен от българи, ще искат и да прочистят и ония, които не носят ланци … Ти, сине, спи спокойно - тебе навярно много преди това ще те натирят защото си четвъртинка еврейче, не бери грижа.

Не трябва така…

Ама е така… Аз, оказва се, изглежда съм някакъв „вътрешен изгнаник“ в собствената си страна и сред собствения си народ. А аз не съм нищо особено – нямам дори къща, която да дам под наем на сирийци…

От оня ден кой ли не се засне как яде банан под надпис „Всички сме маймуни“ заради случката с Дани Алвеш. Яко... Сладко... Social media friendly, a вероятно и съвсем искрено.
Аз обаче с всеки ден, с всяка емисия новини, се чувствам все по-различен от останалите около себе си, от народа си и което е по-важно – радвам се, че не съм като тях. Дали защото не приемам това, което народът ми прави за самия себе си, дали защото не приемам идолите, които си издига, дали защото не приемам отношението му към мен, към труда ми, към усилията ми да бъда съпричастен с… каквото и да е било? Да - не приемам всичко това, отхвърлям го, отричам се три пъти от него. Явно това ме прави достатъчно различен. Прави ме дори може би сириец?  Нямам против, честно. Всички сме сирийци. Не, няма нужда да се снимате как ядете фелафел или дюнер...

Не трябва така, каза синът ми преди да заспи. Ама е така…

ПП: „Ах, Господи, не така…“ – рекъл и библейският Лот (Битие, 19:18), единственият, когото Господ решил да пожали в целите Содом и Гомор. Виктор Пасков (такъв или онакъв) го е казал много по-добре от мен

No comments:

Post a Comment