Skip to main content

Смелост

Здрасти, момче, ко стаа?...Ше пиеш ли една ракия? Розова е, бе, чудна - аз съм я правил.. Що гонихме сирийците ли, бе? Ми що... Щото то, шубето е голем страх. Ей го – половин село се изсипа да гони три семейства сирийци. Не че са направили нещо лошо, не че са откраднали, не че са набили някого… Ама може и да направят.

Сирийци са, бежанци, цигани, сган, да си вървят! Вън от нашто китно село, че ше стават тупаници. Колко му е да набием 5-6 деца. Ние на нашите не прощаваме и ги умъртвяваме с ритници задето вдигат шум, кво остава за тия дето и да плачат на български не могат. България е за българите… Затуй - смелост требва.
Че то шубето верно е голем страх, казвам ти! Изплашиха ни тия сирийци, ей! Изплашиха ни. Щот сме плашливи. Що сме плашливи ли? Ми, кво – страшно си е. Сириецът е страшен, по принцип и в частност, а три семейства накуп, в една къща са супер-страшни. Изплашиха ни. На мене братчед ми три години изкара в Либия, кви ми ги е разправял, ехе... Опасно нещо са либийците, а те сирийците са като тех, сметам, нали са комшии...

Шубето е голем страх, а чужденците са най-страшни и ни плашат. Както ни изплашиха мутрите, данъчните, хомяците, турците, лесбийките-уруспийките, ваксините, европейците и ония… Как бяха, бе, Гоше? .. Кои, бе?.. Абе, ония, бе… Дето ебат жувотни ли, бе?... Абе не, бе! Ония строс, срас… Соросоидите ли, бе? .. Анджък, соросоидите! И рептилите. И те ни изплашиха. Затова:
„Искаме ли сирийцииии?!?“
„Ньееееееее!!!“
Ха така…

Шубето е голем страх, а смелост требва тука, смелост, че да се манат тия. В лагерите ако щат, в друго село ако щат, ама да не са тука. Мно-го сме! Сил-ни сме!

Кой, бе? Аз ли съм расист? Виж кво, бе, аз съм цесекар, баща ми е цесекар, деда ми и той беше цесекар, а знайш колко чернилки ритат у цесекату? Ка‘щяло да съм расист!?!  Туй расизъмът аз го ненавиждам, бе. От мънечък го ненавиждам... Ама от тия ме е шубе, кво кат са с децата и жените… Да са махат. И Шашмата, и той - ше ми пичели той... Че не звъннах на данъчните в Казанлък, да видим ние кви наеми зима, кво-що... Ма карай... 

А ти ше пиеш ли сега една ракия? Не? Що бе, страх ли те? Ела, бе, ела ми на гости…

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.