Thursday, 31 March 2016

Доналд Тръмп се срещна с редакторите на Washington Post и ги покани „да му пипнат мускула“. Плагиат.

Напоследък, за мен новините от България и от САЩ ужасно си приличат. И двете ме подсещат за един филм на Майк Джъдж, създателя на „Бийвъс & Бът-хед“. Филмът се казва „Идиокрация“ и в него се разправя за това как американската армия, оплесква  (естествено!) експеримент по замразяване на войници и вместо една година, редникът-опитно зайче остава замразен за половин хилядолетие. Когато се „събужда“, той установява, че Америка е вече населена единствено с пълни идиоти и кретени, а управлението на страната е в ръцете на такива тъпанари, че дори лузър и смотаняк като него може да мине за гений…

Да, за Доналд Тръмп ми е думата. И за Бойко Борисов и за неочакваната за самия мен прилика между пожарникаря от Банкя и бизнесмена с кулите и милиардите.

Откакто Доналд Тръмп обяви, че се кандидатира за президент, вестник Washington Post с всичко показват, че не го обичат. По всичко личи, че чувствата за взаимни и това се доказа, когато миналата седмица Тръмп дойде на крака в редакцията на вестника, за честен разговор с част от редакторите и журналистите на изданието. „Поуст“ публикуваха целия разговор едно към едно на сайта си, без коментар, като оставиха това на другите медии, които за разлика от българските изобщо нямаха с проблем, че ще цитират друго издание.

„Стенограмата“ от разговора е TL;DR-четиво, но щом я прехвърлих за първи път, намерих време да я прочета още няколко пъти. Не защото е кой знае колко интересна, а поради друга причина, която ще спомена само след миг. За да ви спестя малко време (и четене на английски), ще кажа просто, че повечето от отговорите на Тръмп са чудесен, христоматиен, очеваден пример за псевдополитически алабализми, откровена демагогия и чисто самохвалство. Както туитна Тревър Ноа от The Daily Show: Да, Доналд Тръмп наистина е казал всичките тези глупости.

Нормално за Тръмп, ще кажете и вероятно ще сте прави, но като ПР практик в България, който често подготвя речи, интервюта и опорни точки за своите подопечни, бях донякъде изумен от приликата в похватите и триковете, с които Тръмп си служи в разговор с медия, с тези, които ползва… Бойко Борисов и, например, главният ни прокурор Сотир Цацаров.

Ето защо:

Журналистите канят Тръмп за встъпителни думи, той отклонява поканата, но веднага след това разказва надълго и нашироко как след срещата с "Поуст" (които били много лоши с него и не го обичали) отивал да открива някаква нова сграда, която бил построил по-рано и по-евтино от предвиденото. Разказва още как се преборил с поне 100 конкурентни фирми за поръчката, как въпреки съкратения бюджет, добавили „чудесен и много качествен мрамор“ в проекта. Накрая обяснява как тя, сградата, всъщност не била съвсем готова, ама въпреки това щели да я открият, да се „поочукала“ малко до същинското откриване наесен... Да ви прилича на някого?

Oт „Поуст“, разпитват Тръмп какво има предвид като казва, че би желал да „поотвори“ законите и мерките против клеветата и очернянето в медиите. Г–н Тръмп, оказва се, не е много сигурен, но определено смята негативните статии срещу себе си за много грешни и нечестни. Подобно на един главен прокурор на България, той явно смята, че решението на проблема с негативните коментари срещу него е.. търсенето на отговорност от самите коментиращи.

Друг голям проблем за Тръмп се оказват и протестиращите по митингите му. Когато го питат дали подкрепя насилието, защото е обявил, че ще плати съдебните разноски на свой фен, ударил протестиращ, Тръмп изпитва моментна загуба на памет и се оплаква, че противниците му имат много силни гласове и дори показват пръсти. Което пък много ми прилича на проблема, който изпитва Бойко Борисов, когато стотина таксита блокират Орлов мост в час-пик, а шофьорите им кажат последователно вълшебните думи „Бойко“, „Борисов“ и „пеерас“ в ритъма на добре познат рефрен.  (Пръстите, впрочем, са болна тема за Тръмп, но за това след малко.)

Попитан как смята да се пребори с безработицата и икономическия упадък в големи и някога силни индустриални градове като Балтимор и Детройт, Тръмп отговаря: „Като създам повече работни места, специални икономически зони и намаля данъците за бизнеса.“ Как точно, при положение, че всичко това вече е опитвано, без успех? Отговор: „Опитвано е, но не съм го правил аз. Аз съм доста интелигентен и много успешен, а тези преди мен са били некадърни“. Не знам за вас, но аз това вече съм го чувал някъде.

Разговорът между редакторите на „Поуст“ и Тръмп за външната политика на САЩ, заприличва на лек пазарлък: „Колко плащат Южна Корея и Япония от сметката за това, че ги пазим от Северна Корея?“, пита той. Журналистите му отговарят: Около 50%. „А трябва да плащат 100%“, отсича Тръмп и едва ли не обяснява, че американската армия не трябва да участва в задгранични авантюри, освен ако не е на търговска печалба.

На практика, в целия разговор, Тръмп отговаря сравнително конкретно на точно два въпроса. Единият е дали вярва в промените в климата (не, не вярва и не е сигурен, че са причинени от човешка дейност), а другият е дали смята, че е подобаващо за бъдещ президент да обсъжда публично… оная си работа. Тук вече Тръмп директно, буквално слага всичко на масата. Под всичко, имам предвид двете си ръце, не въпросната „работа“.

„Ето ми ръцете. Не са малки. Изобщо не са. Даже са малко големи. Може би дори доста. Много хора по митингите ми стискат ръката и казват „Имате големи, силни ръце!“ Тед Круз започна това като каза, че ми били малки и какво се говорело за хората с малки ръце. Той започна.“ Почти очаквах да заплаши Круз с другарката от детската градина, но пък също така си спомних как г-н Борисов покани някаква репортерка да му „пипне мускула“ преди години, но май имаше предвид бицепса си... Или не беше бицепсът?

За жалост и за разлика от Джон Оливър, журналистите на „Поуст“ не задават нито един въпрос на Тръмп за прословутата стена на границата с Мексико. Може би, за да не задълбаят твърде много в сексуалните навици на госта си, знам ли, но като знам как Тръмп нарича стената „красива“, прекрасна“, „велика“, веднага се сещам как г-н Борисов обича да обяснява, колко е важна стената на границата ни с Турция за успеха на България в справянето с бежанската криза…

Много често чувам, че Тръмп се харесва на много американци „защото казва това, което хората искат да чуят“. Същото съм чувал неведнъж и за наш Бойко. Само че не се сещам някъде, някой, който и да е той, да е доказал, че това, „което хората искат да чуят“ е винаги и задължително вярно и добро за самите тях. 

Не знам дали сте съгласни с паралелите, които направих дотук, но нека накрая кажа, че освен за „Идиокрация“, когато чета новините, вече се сещам и за този пасаж от Алековото „До Чикаго и назад“:

„..Разправи ни той за подкупността на администрацията, на общинските власти. За грамадните злоупотребления с предприятията и обществените постройки. […] В течение на тези разкази, които ме смутиха и ме накараха да се замисля, докторът ме гледаше под очилата си с една язвителна мефистофелска усмивка, като че искаше да ми каже: "Е, как си? Чуваш ли? Видя ли, че и в Америка е същото..." Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй "и в Америка е същото"!“

*Текстът е публикуван първоначално в www.egoist.bg на 30 март 2016 г.

No comments:

Post a Comment