Tuesday, 21 March 2017

10 неизбежни истини за изборите

Аз съм… Не, не съм „среден българин“, защото мисля, че това е политическа измислица и атавизъм от времената, в които индивидуалността беше грях, а самостоятелното мислене – сериозно провинение. В своето несъвършенство, аз считам себе си за „средноинтелигентен българин“, т.е. такъв, който търси знание и информация, подбира източниците си, пресява полученото от тях и стига до някакви изводи, базирани на що-годе основателни (макар и не задължително напълно обективни) допускания.
Затова, когато наближат каквито и да е било избори в България, основната ми грижа не е самият избор за кого да гласувам, а как да потисна напиращите в мен
мизантропия и нихилизъм и как да заглуша съблазнителния зов на апатията, предизвикана от предизборните маймунджилъци на партии и политици. Да не забравяме, че благодарение на тях, българинът е най-добрият гласоподавател с света.  

Проблемът е, че сякаш всички знаят какво „трябва да се направи“, мнозина обещават, че ще го направят, но никой не вярва, че то ще се случи. И затова според мен има причини, които се базират на следните десет тъжни, но и неизбежни истини:
  1. Гласуването е неизбежната и абсолютно задължителна първа стъпка, ако искаш нещо да се промени. Няма как без гласове една партия да влезе в парламента. Твоят глас вероятно няма да е решаващ в общия ред на нещата, но липсата му почти винаги е, защото се добавя в една огромна маса от други липсващи гласове.
  2. Негласуването води до корупция. Това не е някакво правило, а факт, валиден в контекста на сегашната ситуация в България. Принципно, не мисля, че негласуването е непременно липса на позиция или смелост, но то в голяма степен предполага, че нямаш проблем с настоящата ситуация и за мен си част от проблема.
  3. Да, гласовете на българските турци и цигани (роми, ако предпочитате) са от значение и могат да повлияят на резултата от изборите. С колко и как точно не е важно, но е важно, че някакви хора експлоатират други хора по най-безсрамен начин под носа ти и ти нищо не правиш по въпроса. Ако това не ти харесва, виж отново т. 1.
  4. Каквото и да правиш, компромисът е неизбежен. Освен ако не си заврян партиец, както и да го въртиш и сучеш, вероятно ще ти се наложи да гласуваш за партия и листа, в която има и неприятни и недостойни за доверие хора. Да, въпреки поговорките, във всеки нов бардак винаги има и по няколко стари курви, но това не бива да те спира. Което значи, че ще ти се наложи да избираш по-малкото зло, а не че съм обиколил всички бардаци. Ако това ти помага, знай, че не само в България е така. Последните избори в Щатите са първият пример, който ми идва наум.
  5. Приеми, че ще бъдеш разочарован от хората, за които си гласувал. Това е практически неизбежно. Така както твоят избор е бил компромис, така и политиката на избраниците ти е изтъкана от компромиси. Това изглежда е аксиома в политиката на демократичните страни. Гласувал-негласувал, ти също участваш в тази сделка, така че мисли добре за кого гласуваш.
  6. Коалицията, която вероятно ще управлява след изборите ще бъде чудовищна. Едва ли ще е твърде смело, ако предрека, че следващото правителство на България ще бъде коалиционно. И както и да го гледам, тази коалиция ще е резултат не на компромис, а на такава грозна, гнусна и изродска политическа сделка, че смрадта ѝ дълго ще се носи над жълтите павета. Единственото, на което можеш да се надяваш е описано в т.1.  
  7. Съдебната реформа ще боли. Много. Ужасно много. Кошмарно много. Това никой политик не ти го казва, но тя ще боли адски, дори на най-битово ниво, защото стотици, дори хиляди хора вероятно ще останат без работа, а други ще загубят жизнено важни за тяхното влияние, благоденствие и самочувствие и закупени с много пари привилегии. Изобщо не си прави илюзии за друго. Мнозина дори не съзнават доколко корупцията е станала част от живота ни и вероятно ще бъдат изненадани, когато разберат, че (примерно) работят в живееща от корупция фирма.
  8. В тази връзка, следващото правителство вероятно ще се провали в провеждането на съдебната реформа. Това ми се струва също толкова очевидно и неизбежно, колкото и т. 6. Въпреки това, стига да иска, всяко правителство може да започне този процес. Това всъщност вече се случи през предишния мандат, но както е добре известно, всичко отиде по дяволите.   
  9. Европейският съюз е крайно несъвършен, но е единствената надежда на България и ще трябва (най-сетне) да го проумееш, ако искаш да живееш като хората в Европейския съюз. Просто е. Но има и нещо друго – само ако си част от ЕС, ще можеш да промениш това, което не харесваш в него.
  10. Кофти е, но Русия не иска България да бъде нормална европейска страна. Говоря за геополитическото създание, олицетворено от В. В. Путин и придворните му, не за самите руснаци и мисля, че това е очевидно. Показателно е, част от руснаците избират да живеят в България, а не в родината си. Вероятно, точно защото (въпреки всичките си глупости) България все още е едно по-нормално място, където да отглеждаш децата си, от Русия. Помисли над това.
Общо взето, това имам да кажа по повод тия избори и млъквам, че се оказа доста дълго. И май тъжно. Пак. Егати...

1 comment:

  1. Хубав пост!!! и навременен

    №7 е важно прозрение, което дори на мен като човек подкрепящ съдебната реформа, не ми се беше избистрило в главата

    №10 - Русия - не може да бъде по-вярно. Познавам руснаци, който са се преместили в БГ точно по тези причини! Често средно заможни - имали са по-добър живот от 99% от Руснаците. И се местят тук заради нормалността. Защото не им е хубаво да ходят по улиците на Москва

    ReplyDelete