Skip to main content

Ленин е жив! Тази събота only!

Kато наближи Великден ми се повръща. Не, нямам нищо против същността на празника, която btw НЕ Е да се натъпчеш с високохолестеролни храни. Въпреки че не съм християнин или поне не в общоприетия смисъл на думата, нямам нищо против.
Имам против напъните на общини, политици, че и медии напоследък, от типа "Ленински съботник"! Бре, да е*а! Това, че е пролет, снегът се е стопил и се вижда в каква кочина живеем не е повод всеки кретен с достъп до средство за масово осведомяване да започне да ме ръчка да ходя и да мета улици, ровичкам по градинките и да кастря клони.
Не сме 1921 г., нито 1971 г., нито дори 1991 г.,
когато държавата у нас съществуваше предимно номинално. Сега сме 2011 г. и само преди два дни си платих данък за недвижимото имущество и такса смет. Едното предполага, че щом живея в този град и си плащам данъка, ще имам нормални улици и тротоари, а другото, че градът ми ще бъде чист. Само предполага естествено.
А какво става?
бТВ-то на халтурата ме емват "за един ден" да изчистя София. Яко! Да! Го! Духате! Първо, няма да тръгна да мета улици и градинки защото не ме бива с метлата - бива ме за други неща и затова не работя метач. Второ, смятам, че е обида за интелегентността ми да следвам който и да е било призив на бТВ.
Общината разлепили на вратата на входа графика "за извозване на боклука, събран при традиционното пролетно почистване". Традиционното? Почистване! Фак ю - що нема традиционно ежедневно почистване? И безплатно било? Че нали плащам такса смет точно за това? Кое му е безплатното на него? За точно колко тъп аграр ме мислите?
Двете най-зли активистки от входа ми звънят на вратата да ме питат НЕ ДАЛИ ИСКАМ да участвам в кастренето на двата пършиви и опикани от собствените им кучета храста пред блока, а КОГА ще се включа - в събота или в неделя. Пратих ги на майната им и им осмислих разговорите за цяла седмица.
Накратко, вместо да се занимавам с глупости:
1. Обещавам да продължавам да изхвърлям боклуците си в кофите за смет, не извън тях.
2. Обещавам да продължавам да нямам домашен любимец, защото не само не мога да се грижа за него, не само не мога да си позволя да плащам и за него данък, но и защото не мога да се вея като байрак след него и да му мета лайната.
3. Обещавам, когато най-сетне започна с ремонт у нас, да си платя като поп за извозването и надлежното депониране на всички извънредни боклуци, които неминуемо ще се получат.
4. Обещавам, когато изведа децата в парка да пазя парка чист.
Айде сега, вземете ленинизма, па и марксизма на това пролетно почистване и си го турете в най-злачната дупка.
Мъчно ми е за онези скучаещи мили хора, които също си изхвърлят боклуците на опредлените за целта места и си плащат данъците и ще излязат със собствените си метли и лопати да метат на други кочината. Защото никой от ония, които цапат няма да излезе да мете, това е ясно нали?

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.