Мръсната ми дузина

 

Изгледал съм бая филми. Доста. Мисля, че са поне няколко хиляди. В това число не влизат сериалите. Гледал съм повечето от т. нар. „шедьоври“, за по-голяма част от които нямам абсолютно никаква идея защо се смятат за такива. Гледал съм и какви ли не боклуци, тъпизми и бози.  

Защо? Защото

някога, в моето детство и ранна младост, а в определен смисъл и сега, това беше и е най-достъпното забавление. Достъпно, но и не съвсем, защото си тогава бяхме ограничени от избора на ДП „Киноразпространение“ за новите филми (3-4 на седмица, с премиера в понеделник, не знам защо), а за старите - можеше само да се молиш да се вредиш с билет за т. нар. филмотечно кино, което сега се казва „Одеон“ и май не е филмотечно, ама тогава се казваше „Дружба“. Или на някой в телевизията да му хрумне да ги закупи и пусне…

И като всеки, който е гледал повечко филми, и аз си имам любими, ама много любими. Това са 12 от тях, които харесвам по най-различни причини и са станали част от живота ми. Част от тези, които никога няма да ми омръзнат и често се случва да ги гледам отново. Особено сега, когато имам двама сина на подходяща възраст, за да ги гледаме заедно…

Повечето са си стари филми, някои са много стари, други са АДСКИ стари филми, но всеки от тях по някакъв начин е оформил възприятията ми за кино и по някакъв начин е добавил по нещо в живота ми. В някои редки случаи - дори леко го е променил. Случва се. Или просто са оставили много ярки спомени поради съвсем други причини, свързани с момента, когато съм ги гледал за първи път.

И честно казано, изобщо не ми дреме какво ще си помисли някой за мене, като види, че сред тях няма нито един на Фелини, Тарковски, Вим Вендерс, Пазолини, Тоя, Оня и Незнамсикойси.  

Ето ги, без определен ред и без да ги подреждам в някаква класация:

Heat (1995) - Майкъл Ман

Този филм взриви много от клишетата, които си бях създал както за Ал Пачино, така и за Робърт Де Ниро, a  Майкъл Ман така и не направи по-добър филм  (макар че „Маями Вайс“ действително ме изкефи и чакам да видя „Ферари“).

Heat е много особено заснет филм - изчистените, кубични форми на сградите във фона, нетипично празните улици на Лос Анджелис, често с корейски надписи по витрините на магазините. Снимането от ръка… Eстествено, гигантската игра на повечето от актьорите и чудовищно добрия саундтрак.

И аз като всички някога чаках със затаен дъх сцената, в която Де Ниро и Пачино най-сетне са заедно на екрана (това е вторият филм, в който участват и двамата, но е първият, в който имат съвместна сцена). Казват, че сцената в кафенето е класика, но за мен двата звяра просто се унищожиха един друг без особен ефект. И съм готов да обвиня Ман за това, който според мен го направи нарочно. Никой актьор не е по-голям от филма му, един вид. Този филм окончателно потвърди за мен, че Пачино е по-големият актьор от двамата.

Trailer

Black Hawk Down (2001) – Ридли Скот

Този списък, впрочем, можеше да съдържа поне пет филма на Ридли Скот. Но Black Hawk Down е един от най-любимите ми негови. Изобщо не е лесно да направиш филм по реално случили се събития, при това война, който да е достатъчно силен, но без да е фрашкан до козирката с патриотарски патос и мелодрама.

Винаги съм си падал по военни филми, но този е друга категория. Казват, доста реалистичен по отношение на бойните сцени, достатъчно близък до историческите събития като повествование и същевременно изключително премерен и дозиран, без излишна дехуманизация на „лошите“ и без излишно славословие за „добрите“. 

Войната е ад и в този филм става доста ясно защо. Добавям и бахти якия саундтрак на Ханс Зимър, който както обикновено е събитие сам по себе си.

 Trailer

Excalibur (1981) – Джон Боорман

Сега като се замисля, не съм сигурен как този филм се е промъкнал през цензурата навремето. Християнската символика и съвсем не комунистическото разбиране за ролята на личността в историята са просто с килограми в него.

Гледах го когато бях на 11 или 12 и шокът от него ми държа влага бая време. Тъкмо бях нагазил яко в книгите с различните митологии и легендите за крал Артур  ми бяха особено интересни, много ясно. В този филм има всичко – средновековно клане, ама как си трябва – с мозък и черва навън, абсолютно анахронистични сребристи, чак огледални рицарски брони, секс, магии, вълшебства. И ужасно младите Хелън Мирън, Лиъм Нийсън, Гейбриъл Бърн и Патрик Стюарт. Това, което няма във филма е кохерентен диалог и нормален монтаж, ама детският ми мозък не обръщаше внимание на такива неща. Изобщо, филмът е безобразен по съвременните ни разбирания, но не помня друг, който да e "меч и магия" по този „възрастен" начин преди Game of Thrones. А Никъл Уилямсън като Мерлин заличи всякаква възможност за друга филмова интерпретация на келтския магьосник. 

Trailer

Aliens (1986) – Джеймс Камерън

Когато гледах Alien на Ридли Скот под формата на сигурно 105-ти презапис на VHS касета, бяха буквално зашеметен. Тийнейджърските ми очи не бяха виждали нищо по-ужасяващо. Когато гледах Aliens (пак на пиратска касетка, домъкната от някоя стюардеса), бяха вече подготвен за „пришълците“, но комбинацията между военен  и научнофантастичен екшън ми дойде просто тъкмо.

Сега знам, откъде идва визията на Камерън за Avatar, разпознавам и младите версии на други актьори като Бил Пакстън, Пол Райзър и Ланс Хенриксен и удоволствието от филма е още по-голямо. Сцената с ножа? А? А?.. Именно!

Въпреки, че (ако не е станало ясно) много харесвам Ридли Скот и по-късните му Prometheus и Alien:Covenant, от „оригиналната“ поредица в този франчайз Aliens си остава най-любим.

Trailer

Absolute Beginners (1986) - Джулиан Темпъл

Нещо като 100-минутен музикален видеоклип. Ама с Дейвид Боуи и Патси Кенсит. И Шаде. И Рей Дейвис от „Кинкс“. И много младият Роби Колтрейн (Хагрид от „Хари Потър“).  А бе, изобщо 80-тарски музикален разкош, който ни пуснаха тогава по кината май защото номинално историята на филма се развиваше по време на някакви расови вълнения в Лондон (които почти не присъстваха във филма).

Много по-късно разбрах, че филмът е бил финансов провал, но едноименният хит на Боуи си беше съвсем валиден още по онова време.

Мен обаче филмът толкова ме беше изкефил, че вмъкнах касетофон в кино „Сердика“ и по най-аматьорския начин записах целия саундтрак. После с тогавашното ми гадже седнахме на една пейка на „Московска“, току до „Александър Невски“ да си го слушаме. И не щеш ли, цъфна един милиционер да ни пита какви ги вършим там. Ние просто седяхме и слушахме. Тихо. Чак тогава видях, че целият район е отцепен, а площада пред църквата пълен с рейсове с гръцки туристи и милиция и чак тогава се светнах, че е събота срещу Великден, който не се празнуваше официално  и ченгетата всякак се опитваха да държат хората настрана от църквите. Освен ако не са гръцки туристи с долари и драхми, разбира се. Хеле, размина ни се, ама бяхме на косъм.  

Trailer

Once Upon the Time in the West (1968) - Серджо Леоне

Бях много малък, когато го гледах за първи път (което ще рече, че филмът е поредният, дошъл у нас няколко години след премиерата си), но никога няма да забравя откриващата сцена, Ония 7-8 начални минути с групата бандити, чакащи Човека с хармониката на гарата. Без никакъв диалог, само шумът на вятъра, скърцащата водна помпа, тракането на телеграфа, водата капеща в шапката на лошия, досадната муха, която бандитът улавя в дулото на пистолета си и после я слуша как бръмчи в цевта… И след това… това, с най-шибано натрапчивата музика от филм и най-уестърн диалога от всички на света... Уестърн като никой друг.

Помня как „Имало едно време в Америка“ стана култов в България по-късно, как и до ден днешен разни мутри го гледат така, както навремето бащите им са гледали „Кръстникът“, но аз никога не съм си падал по „мафиотските опери“, затова от филмите на Серджо Леоне предпочитам този.

Trailer

Hair (1976)  - Милош Форман

Лятното кино в Ахтопол, фрашкано до дупка с народ - по пейките, по оградите, по покрива на касата… Годината е вероятно 1982 г. и всичкия тоя народ гледа черно бяло копие на филма. Лентата тук-там повредена, може и да са липсвали няколко минути, може и да не са.

След тоя филм много неща се промениха за мен. След киното побърках майка си и баща си с въпроси. После ги побърках с глупостите, които ми се случваха заради дългата коса, с която се носех в гимназията. Не беше заради филма. Или по-скоро не беше само заради този филм, но и мъничко заради него.

Оттогава Трийт Уилямс и Джон Савидж са ми много любими, макар че Уилямс така и не успя да направи кой знае каква кариера…

Trailer

Blade Runner (1982) - Ридли Скот

Казах ли ви, че много харесвам Ридли Скот? Ако не съм, да ви кажа – много харесвам филмите на Ридли Скот! А Blade Runner ми е просто адски любим.

Поредния филм, който гледах за първи път на ненамкойси презапис на видеокасета с абсолютно малоумен превод – дублаж. И първи сблъсък с нещо като сайбърпънк. Визията просто ме отнесе.

А и, хора - Харисън Форд на върха на славата си след Star Wars: Episode IV, в толкова различна роля! И още един любимец – Рутгер Хауер, който тогава като че ли не забелязах особено, но няколко години по-късно ми изкара акъла в The Hitcher и за мен завинаги ще си остане един от най-недооценените актьори на 80-те и 90-те.  И да, бе – онази сцена…

Trailer  

Rаshomon (1950)  - Акира Куросава

Пак края на 80-те, по телевизията правеха панорама на Куросава. Ще рече всяка седмица, примерно в четвъртък, късно вечерта пускаха селекция от негови филми. Тогава най-сетне успях да гледам “Седемте самураи”, “Да се живее”, “Додескаден”, „Червената брада“. Вече бях гледал „Кагемуша“ на кино…  

Никога няма да спра да се дивя на умението на този човек да взима истории от западни източници и да ги разказва по някакъв хем типично японски начин, хем общочовешки и достъпен.

Казват, имало много психологизъм във филмите му и сигурно е така, но на мен ми допада най-вече това, че Куросава преди всичко разказва интересни истории по неочакван начин.

Trailer 

Platoon (1986) - Оливър Стоун

Имаше в късния соц едно нещо, наречено Кинопанорама, нещо като днешната Киномания, и на него също се промъкваха и филми, които по различни причини не получаваха масово разпространение, като някои бяха и на ръба на цензурата. На първата Кинопанорама  ‚Взвод“ беше един от гвоздеите и беше голям зор да се сдобие човек с билети за него.

Пак в кино „Сердика“ с един приятел „ловяхме гилзи“ на осмия ред, докато неприлично младият и още приблизително нормален Чарли Шийн се пуца с виетнамци, но в този филм повече ме впечатлиха естествено Уилем Дефо и Том Беринджър. (Колко народ за пръв път чу адажиото на Пърсел покрай тоя филм, не е истина…)

Да, още един военен филм в тоя списък. Макар че този е много повече от това. Макар и по-слаб и по-малко алегоричен от „Апокалипсис сега“ (който успях да видя в цялост сравнително късно в живота си), „Взвод“ беше откровение за мен, защото чрез него видях друг начин за показване на войната, много различен от всевъзможните съветски, които изобилстваха тогава (не че между тях нямаше и стойностни филми, разбира се).

Trailer

The Gold Rush (1925) Чарли Чаплиn

Един от най-великите неми филми правени някога. Често ни показваха Чарли Чаплин по телевизията, естествено с голям фокус върху немия му период. Предполагам, защото правата са били евтинки. Честно казано нямах нищо против, защото ужасно се забавлявах.

"Треска за злато" ми е любим от неговите, защото (като повечето му филми) е както ужасно смешна слапстик комедия, така и перфектно дозиран социален коментар, без купчината мелодрама от „Светлините на града“, например.  

Тук лесно можех да сложа и „Великият диктатор“, който наистина много харесвам, но за мен силата на Чаплин е най-вече в немите филми.  

Целият филм

Casablanca (1942) Майкъл Къртиз

Много време се дърпах да гледам този филм, донякъде заради статуса му на шедьовър, донякъде заради многобройните цитати на реплики от него. Гледах го чак през DVD ерата, в реставрирана (но не оцветена) версия и разбрах, че съм сбъркал.  

Филмът не е шедьовър. Просто е адски добре направен филм. Сценарий, режисура, игра, ритъм… И да – цитатите са прайслес.

Естествено, от всички във филма ми хареса най-много… не, не ми хареса Хъмфри Богард, нито Ингрид Бергман. Най-много ми хареса Клод Рейнс. Великан!       

Trailer

   

Ето, всичко си казах. А кои са филмите в твоята мръсна дузина?