Thursday 18 October 2018

Апокалипсис в центъра на Вселената


- Де го Ушко? – пита ужасът на еволюцията Методи, пуска сгънатата си плажна кърпа на пясъка и се тръшва морно до мене. Надигам глава от хавлията и едва открехвам клепачи.
- Е го там – отвръща му ужасът на еволюцията Генади, легнал на своята кърпа от другата ми страна. – Довлече се по некое време и се просна като парцал.
Методи започва да врътка глава в произволни посоки, защото Генади толкова го мързи,че дори не вдига ръка да посочи. Най-сетне локализира купчината кокали, опаковани в мръсна тениска и още по-мръсни рязани дънки, с огромна, остригана глава в единия край и стърчащи от нея под прав ъгъл спрямо черепа уши. Методи зяпа Ушко няколко секунди, посочва го с брадичка и казва: