Sunday, 28 July 2013

Обичай съседа си... Или поне говори с него.

Да ви разкажа за моя съсед.
Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.
Той май не е лош човек.
Има куче, хъски, което е обучил и възпитал чудесно - седни, легни, стой мирен, дай лапа, всички екстри. Има и кола. BMW петица, около 15 годишна или нещо такова. Жена няма - има си гадже, което е наполовина на неговия ръст и горе-долу същите килограми и която, когато се вбеси, вади убийствен фалцет, който е в състояние да събуди и мъртвите.
Той работи нещо в "Улично осветление", не съм сигурен като какъв. Той прави ремонт. През всичките десет години, в които живеем врата до врата на етажа. Непрекъснато се препъваме в чували с боклуци, покъщина, стара дограма и строителни материали, струпани на площадката, която никога, абсолютно никога не съм виждал чиста от следите на вечните му опити да направи тристайния си апартамент поне петстаен.
Той има лаптоп, интернет и кабелна и със сигурност предпочита телевизия Планета - дели ни една стена, та мога да го потвърдя. Той явно има и кредити, защото от време на време, на вратата ми звънят някакви хора с вид на призовкари или колектори и ме питат дали съм го виждал скоро. По собствените му думи, на последните избори е гласувал за ГЕРБ, щото, нали, "Мани ги тия от БСП-то". Това знам за него. А, да казва се Сашо, но с жена ми, понеже сме типични градски сноби, го наричаме Идиота, но не пред детето, че да не ни издъни някой ден в асансьора...
Оня ден се засякохме и пътувахме заедно нагоре.
- Малиии! - казва той. - Виде ли къв бой стана при Парламента?
- Ъхъ, - кимам аз.
- Тея куки беха пощурели, - продължава той. - Как ги подкараха наред...
- Ти беше ли там? - питам аз.
- А, не - отвръща ми той. - Аз по протести не ходя. Едно време скачахме за СДС-то, ама вече нема да им ходим на тия. Оставки, правителства, путки майни. Не ме интересуват вече. И новини не гледам, че се съм навън, ама оная вечер братчеда ми каза да пусна битивито, че се сбориле на парламента. Як кютек.
Стигнахме до нашия етаж и той си се прибра в неговата си кочинка, а аз - в моята. Най-дългият ни разговор от поне пет години насам.
Та, така за съседа. Дразни ме, но е поносим. И вие сигурно имате поне един такъв.
Същата вечер следих опита на Илфа и Bloodymirova за протест в Бургас (Респект!). Седем (7) човека търнаут на блокадата на кръговото към София. Бяха много разочаровани. Вероятно, да се опитваш да правиш протест в "най-добрия град за живеене в България" не е много добра идея, но все пак - само седем човека? В града, дето се води уж бастион на ГЕРБ?
Установих, че отново имам проблем с надеждата си, тая курва безподобна. Усетих отново съмненията, които неминуемо всеки е усетил след близо 50 дни протести: Има ли смисъл? Ще има ли край? Колко още? И къде, мамка му, са всички останали? Да не би само леля Паца да е останала в селата и градовете извън София? Че няма комуникация, няма, ама само това ли е? Айде, Бургас, също като София, не е цяла България, ама всяко село и всеки друг град Видраре ли се казва?
Мислих, мислих и стигнах до извода, че броят на хората на площада няма значение за никого другиго освен за хората на самия площад и, по чисто практически причини, за охраняващите ги полицаи. От значение е дали има хора по площадите на другите градове. А там няма. Дори след 50 дни протести. Един Пловдив чат-пат се отчита и горе-долу това е.
И разбрах, че това е положението: разделението на обществото е факт. При това на много по-различно ниво от онова, което можем да си представим. Гадно, дълбоко, болезнено и сякаш необратимо разделение.
За по няколко часа на ден, центърът на София е остров в море от смачкано бездушие, стъпкана гордост, простодушна еснафщина, леко учудено недоверие към протестиращите и страх. Цял народ от лели Паци. Не, не всички са се родили и прегърнали комунистическата идея като нея. То и тя не е, ама това е друга тема. Стоят си поотделно, натикани в пълни със строителни отпадъци ъгълчета и само чат-пат пускат новините, ама ако има бой нещо, някакво различно шоу. После пак цъкат на Планета, че там проблеми няма.
Убеден съм, когато казвам, че на площада пред Народното събрание е истинският елит на нацията. Тези, които най-много допринасят в момента тази страна все още да се носи по течението, вместо да е потънала на дъното. Те са тези, които генерират пенсиите на леля Паца, социалните помощи на циганите-гласоподаватели и детските надбавки, "щедро" увеличени наскоро от правителството на О. За тях са рекламите по телевизията и за тях са магистралите на Бойко. И те няма да бъдат чути, когато викат нагоре към върха на управлението, но не съм сигурен, че ще бъдат чути и ако викнат надолу, към основата на пирамидата. Защото всеки елит по дефиниция е отделен от масата, отличаващ се и има нужда от личностите, които могат да намерят общ език със същата тая маса ако иска да има политически успех. Също по дефиниция, масата не вярва на елита. Спомням си за филма "Взвод" на Оливър Стоун. Чернокожите войници от взвода питаха героя на Чарли Шийн защо бяло, образовано момче като него се е писало доброволец за войната във Виетнам и той им обясняваше, че докато бил в колежа разбрал, че не е редно само бедните момчета да ги викат войници, че и богаташчетата трябва да дадат своето. И един чернокож войник му отвърна (цитирам по памет):
- Преди всичко, трябва да си много богат, за да мислиш така. Бедните винаги ги прецакват. Така е било и така и ще бъде.
Да, оказва се, че за да протестираш, трябва да си богат - ако не на пари, то поне на дух. Но ако си такъв, в България от 2013 г. ти автоматично ставаш част от елит, който е отделен от пропаст от останалата част на нацията. Всички знаем кой и защо изкопа тази пропаст.
Затова ни трябва представителство не за пред парламент и правителство, с които бездруго нямаме какво да си кажем, а за пред останалите хора, които изобщо не разбират защо някой, някъде на жълтите павета протестира и вдига толкова шум. Иначе си оставаме някакви чудаци с плажни кърпи и пояси на кръговото в Бургас, които блокират движението за 15-тина минути. Дразнещо, но поносимо. Като моя съсед, като всичко останало...



4 comments:

  1. Това, което направихме, не беше излишно - нито като привличане на внимание, нито като упражнение, от което да си извлечеш необходими поуки. Както казах и по-рано, лесно е с хиляди, трудно е със седем ;)
    Като преодоляхме първоначалното разочарование, с моите приятели си говорихме надълго и нашироко за какви точно са проблемите и как трябва да ги решим. Разликата в комуникационните канали (тук почти никой няма twitter, ФБ се гледа от време на време), посланието, което не достига от площада на София до тук, общото неразбиране какво се случва и т.н. Хората не мислят, че ще има резултат от протестите, защото са далеч от София. А и положението наистина е малко summer time and the living is easy. Трябва да си седнем малко на дупЕтата и да измислим как да достигнем до повече хора, защото когато правителството падне (а това ще стане) пак ще сме по бели гащи и пак ще гласуват твърдите ядра - а много млади аполитични хора ще проспят неделята. Имаме проблемите, дайте да им търсим решения - включително тези, които ти предлагаш от много време :)

    ReplyDelete
  2. Всички предишни протести ги използваха,купувайки водачите им.За този имам голяма надежда,заради интелекта и решимостта на протестиращите.Ще стане,просто трябва да се набере критична маса,като на лавините. :)
    Мислех си за Дърева,която прилича на сух клон вече-тя завижда за силата на духа,за възможностите пред младите хора днес.И тя ги е имала,но ги е пропиляла.Нищо не може да се иска от такава-тя е миналото.
    Затова-кураж на всички протестиращи!Промяната ще стане!

    ReplyDelete
  3. Разбира се, че не беше излишно и заслужавате огромно уважение заради желанието, упоритостта, че дори и заради стила, ако щете.
    Правите много повече от мен и това, кто направихте в Бургас беше страхотно.

    ReplyDelete