Wednesday, 11 October 2017

Опасният чар на Спас и неочакваната прелест на глупостта

Аферата “Спас”, известна още като “Спасгейт” още се вихри и не е разплетена докрай, а вече се чуват призиви да бъде направен филм. Ако не сте се досетили, да ви кажа, че има поне два такива, все по мотиви на съвсем истински случаи - единият е великолепният “Опасен чар”, а другият не чак толкова великолепният (според мен) “Хвани ме ако можеш”. 
Историята си е все една и съща - ловък мошеник, който си измисля и старателно си изгражда публична легенда за това кой е, какъв е и какво работи с една единствена цел - да отърве неколцина наивници от парите им. Е, има и нюанси в тази цел - амбиция за слава, за признание, за издигане над собствените си привидно ограничени от произход и среда възможности и т. н.
Така че не знам доколко един филм за лицето Спас би бил оригинален. Впрочем, от всичко известно дотук, много малко от нещата, които знаем за него и делата му изглеждат особено оригинални. Не е особено оригинална и наивността и доверчивостта на жертвите му, разбира се. Тепърва обаче предстои да разберем повече подробности за Спас, известен още като Александър Николов - джетсетър, пътешественик, ерудит, експерт и знаменитост. За друго ми е мисълта.
Освен измамите с пари, които са си чисто и просто криминални престъпления, случаят “Александър Николов-Спас” представлява поне още един голям проблем:

Куп медии в продължение на месеци и години му даваха възможност да изразява “експертно” мнение по най-различни въпроси - от политика до шоубизнес - и публикуваха статии и коментари от него без изобщо да се уверят кой точно е той и каква точно е експертизата му. Просто вярваха на собствените му думи за това какъв е, какво работи, от къде има “вътрешна” информация, че и дори и за това къде се намира. Сега знаем, че по този начин те са помагали да се изгради “легендата”, с чиято помощ е мамил за пари. Изобщо не твърдя, че са го правили умишлено или в съучастие с него. Казвам само, че е преди всичко непрофесионално, очевидно рисковано и дори, както се оказва, опасно както за медиите, така и за публиката. (Макар че едни конкретни сайтове направиха доста трафик като публикуваха статии с автор “Александър Николов”, а сега махат името му от същите статии. Което пък е глупаво, защото това може да попречи на ГДБОП да разбре как точно Спас създаде и поддържаше легендата си, но то е друга тема, също както това как въпросните сайтове са му плащали за тези статии или евентуалният му дял от приходите от този трафик, ако не са знаели истинската му самоличност и така нататък и така нататък...)

Ще кажете, че Спас не е нито единственият псевдо-експерт, който в даден момент е цапал ефира и в интернет, нито единственият, който работи под псевдоним и принципно ще сте напълно прави. Разликата е там, че никой, никога не е виждал Александър Николов, алтер егото на лицето, което засега наричаме Спас. Ще кажете също, че журналистът и той е човек и е нормално да бъде подведен също като всички останали приятели на Александър Николов във фейсбук и принципно няма да сте съвсем прави. Разликата между журналиста и обикновения човек е в това, че журналистът би трябвало да се съмнява и да бъде любопитен в много, много по-голяма степен от обикновения човек. Бих казал, че това му е работата. И когато журналистът не свърши работата си се случват точно такива неща като например Спас - един напълно фалшив герой, с напълно реални жертви и съвсем истински, изчислими щети.

А ако се опитаме да се дръпнем малко назад, така че да обхванем по-голямата картинка... Оставям всеки сам да реши какво вижда в тая по-голяма картинка, но каквото и да е то, надявам да сте поне една идея по-скептични и критични към това, което чувате, когато си пуснете сутрешния блок по телевизията.

Разбира се, не журналистите са виновни за това, че Спас е измамник и лъжец и че е успял да измами толкова хора за едиколкоси пари. И тук стигаме до прелестта на глупостта. Тя произтича от това, че във всеки един момент, някъде не много далеч от вас има поне един Спас, който е готов да ви разкаже ужасно интересната си легенда. А после ще ви предложи яка сделка, разбира се. И винаги ще има някой, който да повярва на тази легенда. Не знам защо става така. Може би защото във всеки от нас дреме по един агент Мълдър от “Досиетата Х”, който казва I want to believe. Звучи яко като изречение, особено ако е изречено с подходящ тон. Носи някаква надежда, упование ако щете, но и намек за риск, за готовност да жертваш в името на нещо, в което си убеден с ум, сърце и душа... Прелестно някак, но също и доста глупаво.

Колкото до неочакваното, то е в това, че искате или не искате, няма как да не признаете, че... wait for it.... поне мъничко завиждате на Спас. Не за измамите и не за много вероятната дълга визита в затвора. Завиждате му, защото и вие искате да сте поне за малко не, не точно Спас, а Александър Николов - джетсетър, пътешественик, ерудит, експерт и знаменитост. Печалният факт е, че вероятно нито сте, нито някога ще бъдете, но плюсът в цялата история е, че поне знаете какъв е възможният финал, ако опитате да го направите така, както се опита да го направи Спас.

4 comments:

  1. "поне мъничко завиждате на Спас." само на теб завиждам :)

    ReplyDelete
  2. Интересно. .. А май вече няма такъв в туйтър бре. ..

    ReplyDelete
    Replies
    1. Няма. Акаунтът е изтрит.

      Delete