Skip to main content

Демокрация на сандвичите и минералната вода

От първия ден на протестите всеки път, когато се озова на жълтите павета с групата приятели и познати, с които обикновено движа на тези събития, текстът на една и съща песен изскача в съзнанието ми.
The Who - We Won't Get Fooled Again...




Днес отидох на посрещането на дупетатите след лятната им отпуска. Не останах дълго. Може би час и половина. Половината от разговорите ни бяха около това
къде са "организираните протестиращи", къде са контра-протестиращите, кой какви автобуси бил видял и къде... По някое време, вестта, че Бойко Борисов бил отишъл при протестиращите за кратко ни повъзбуди, но видяхме само стройна група наспали се в рейса "протестанти" да се носи под строй към Парламента.
И докато ги гледах тези хорица, нейде от друг град, кой знае как събрани за безсмислената си екскурзия до София, понесли "спонтанно" написани на ръка плакати, които внимателно пристъпваха между нас, оглеждаха се с глави между раменете и се опитваха да не се загубят един друг, си помислих за това как от другата страна на Народното събрание, "контра-протестиращите" сигурно също така се движат на групи от "градски" и "селски" и се оглеждат внимателно. Да не им налетят лумпените, с които ги плашат вече два месеца и половина. И отново се сетих за парчето на The Who:


...And the parting on the left

Is now the parting on the right...


Контра-протестиращите са ясни. Да поговорим за другите. 
Напълно е възможно някои от въпросните екскурзианти напълно убедено да простестират срещу сегашните управляващи, при това без непременно да са поддържници на ГЕРБ. Вероятно, част от "хората от рейсовете" дори знаят срещу какво и кого точно са ги довели да протестират, че дори и защо. Харесват Бойко, Цецо, Искра, Главчев дори - тяъна си работа. Не ги разбирам, но нищо. Въпросът ми е: гербаджии или не, защо не протестирахте в родния си град? Защо сте тук, в София? Не че ми пречите, но защо докато сте си в Русе, Бургас, Стара Загора, Троян, Сусурлево или Тъпчилещово си кютате? Какво като излезете само 50 на Главната или дори само петима на Кръговото за София? И като така и така сте тука, защо не доведохте и децата си? Училището започва чак на 16 септември тая година... Или ви е страх от нещо? 
Не съм песимист по принцип, макар да съм отявлен скептик и може би даже малко фаталист, но все повече си мисля, че ще стане точно така, както го пеят дъртите пичове. Тези в парламента ще си тръгнат по-рано от предвиденото, това е сигурно. Дали след някой нов и още по-кървав "бял автобус", дали след внимателно организирано и добре заплатено партийно предателство - няма значение. Ще си тръгнат и ние ще получим нов шанс. И... (wait for it!)... ние - народът, суверенът... вероятно ще го профукаме отново. Заради единия сандвич и едната бутилка минерална вода дето ни ги дадоха "кога бехме на София пуез септемвуи". 


Meet the new boss, 
the same as the old boss...

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.