Skip to main content

Довиждане и благодаря за рибата, дет се вика…

Пиша това, за да съобщя, че прекратявам да правя „нещо“, на което отделях доста време в последните почти шест месеца. Нещото (наричам го така, защото ми се струва нагло и погрешно да го нарека „проект“) се казва
 #Jебемтижурналистиката и е посветено на простотиите и откровените идиотщини в родното медийно пространство, най-вече вестниците и интернет. Туитър профил и ФБ страница
Защо спирам да се занимавам с „нещото“? Няма особено значение всъщност. Единственото, заради което съобщавам това по този начин е за да кажа

огромно благодаря

за подкрепата на тези, които са ми я оказали, на тези, които някога са лайканали/посетили/шернали страницата, шернали линк с #Jебемтижурналситиката или са следвали в туитър. 
Аз научих много неща, а на вас надявам се да е било забавно.
Иначе, аз съм си все така наоколо, споко...


Comments

  1. да не си получил ТИ писмо от КТБ? :D

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.