Skip to main content

За траекториите (В отговор на едно предизвикателство)

Бях предизвикан (!) от г-н Борислав Киприн, който в свой текст си позволява да заяви публично, че великият Дарвин е сбъркал или поне недовършил своята Теория за еволюцията. Видите ли, според господина Киприн, човекът дееволюира (има ли такава дума?) прогресивно, което е оксиморон според мен.

Защото еволюцията не е линейна – напред и нагоре, а се гърчи, вие, суче, разклонява, чекне и разчепатва във всички посоки и в 99% от случаите се дъни като български футболен клуб в евротурнирите. Тя, еволюцията е и
много случайна работа, по-случайна и oт траекторията на хвърлена през балкона на 16-тия етаж торбичка боклук и именно поради това – на пръв поглед, невероятна.

Което пък кара мисълта ни бързо да стигне до съмнението, че може би има някаква друга причина да го има всичко и да се случва всичко. Интелигентен дизайн, майката Природа в цикъл или Бог, наречете го както искате, но важното е, че „То“ е виновно за всичко...  

Да вземем Бог, например. Както пише в Библията и Корана, Той, бидейки Бог, е решил кое как да е в природата. Решил е например колко крака да има мравката, колко щипки ракът, решил е петролът да е дълбоко в земята, а не кат копнеш да потича връз лопатата, сметнал е за уместно тюленът да изнасилва пингвина, а не обратното, решил си е че нощта ще е тъмна и пълна с ужаси, а денят - светъл и малко тегав за секс на открито, решил е също колко да е дълга пишката на Бойко и дали тя да е по-голяма от егото му, ако това изобщо е възможно, де…

Та, Бог е направил всичко това, което виждаме и което не виждаме. Защо? Никой не знае. Имам си любим парадокс: Може ли Бог, който е всесилен и всемогъщ, да направи камък, който сам не може да повдигне? Никой не ми е отговорил на този въпрос смислено и без разните му там „Ся, пич, тва е адски нерелевантен въпрос, щото нали, неведоми са пътищата Божии“. 

Ей това с „неведомите пътища“ е адски тъпото на Бог. Имам предвид това, че Бог е толкова непознаваем. Защото ако не беше, може би щяхме да знаем защо позволява всичките гадости, които човеците правят. Затова аз казвам, че дори да има Бог, Той изобщо не е това, което пише в Библията или Корана. Нещо повече – вярвам, че Бог най-вероятно Си е взел пословичния шлифер, бил Си е прословутия камшик, теглил ни е една сочна нашенска и Си е отнесъл божествения гъз някъде другаде, а нас ни е оставил да се оправяме сами.

Така че, ако наистина има Бог и е такъв, какъвто ни го описват, за нас, като вид, няма никаква надежда. Гибелта ни е предрешена като мач между Славия и Левски, като опит на пъпчив осмокласник да свали красавицата на класа със стихосбирка на Ахматова, като очакванията за нови работни места преди президентски избори...

ОК, да кажем, че няма Бог. Тогава, твърдението на господин Киприн, че сме в регрес като еволюиращ и единствен (засега) разумен вид на планетата също е несъществено. Да, от определена гледна точка, огромното мнозинство от хората, навсякъде по-света, ще си останат само номинално по-висши от Homo erectus и ще продължават да раждат подобни на себе си хоминиди. Много лесно и някак удобно би било да обвиним някой си Бог за това … Не мисля, че това е естественият ред на нещата и се сещам за само един начин този ред да бъде променен. И този начин е най-важното, което господин Киприн според мен пропуска: освен еволюция и дееволюция (верно, има ли такава дума?) има и още един „начин за придвижване през пространство-времето“ – революция. Каква революция? Не знам. Просто има и такава опция и май в нея е единствената ни надежда...

Повече от Борислав Киприн: ТУК 

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.