За траекториите (В отговор на едно предизвикателство)

Бях предизвикан (!) от г-н Борислав Киприн, който в свой текст си позволява да заяви публично, че великият Дарвин е сбъркал или поне недовършил своята Теория за еволюцията. Видите ли, според господина Киприн, човекът дееволюира (има ли такава дума?) прогресивно, което е оксиморон според мен.

Защото еволюцията не е линейна – напред и нагоре, а се гърчи, вие, суче, разклонява, чекне и разчепатва във всички посоки и в 99% от случаите се дъни като български футболен клуб в евротурнирите. Тя, еволюцията е и

много случайна работа, по-случайна и oт траекторията на хвърлена през балкона на 16-тия етаж торбичка боклук и именно поради това – на пръв поглед, невероятна.

Което пък кара мисълта ни бързо да стигне до съмнението, че може би има някаква друга причина да го има всичко и да се случва всичко. Интелигентен дизайн, майката Природа в цикъл или Бог, наречете го както искате, но важното е, че „То“ е виновно за всичко...  

Да вземем Бог, например. Както пише в Библията и Корана, Той, бидейки Бог, е решил кое как да е в природата. Решил е например колко крака да има мравката, колко щипки ракът, решил е петролът да е дълбоко в земята, а не кат копнеш да потича връз лопатата, сметнал е за уместно тюленът да изнасилва пингвина, а не обратното, решил си е че нощта ще е тъмна и пълна с ужаси, а денят - светъл и малко тегав за секс на открито, решил е също колко да е дълга пишката на Бойко и дали тя да е по-голяма от егото му, ако това изобщо е възможно, де…

Та, Бог е направил всичко това, което виждаме и което не виждаме. Защо? Никой не знае. Имам си любим парадокс: Може ли Бог, който е всесилен и всемогъщ, да направи камък, който сам не може да повдигне? Никой не ми е отговорил на този въпрос смислено и без разните му там „Ся, пич, тва е адски нерелевантен въпрос, щото нали, неведоми са пътищата Божии“. 

Ей това с „неведомите пътища“ е адски тъпото на Бог. Имам предвид това, че Бог е толкова непознаваем. Защото ако не беше, може би щяхме да знаем защо позволява всичките гадости, които човеците правят. Затова аз казвам, че дори да има Бог, Той изобщо не е това, което пише в Библията или Корана. Нещо повече – вярвам, че Бог най-вероятно Си е взел пословичния шлифер, бил Си е прословутия камшик, теглил ни е една сочна нашенска и Си е отнесъл божествения гъз някъде другаде, а нас ни е оставил да се оправяме сами.

Така че, ако наистина има Бог и е такъв, какъвто ни го описват, за нас, като вид, няма никаква надежда. Гибелта ни е предрешена като мач между Славия и Левски, като опит на пъпчив осмокласник да свали красавицата на класа със стихосбирка на Ахматова, като очакванията за нови работни места преди президентски избори...

ОК, да кажем, че няма Бог. Тогава, твърдението на господин Киприн, че сме в регрес като еволюиращ и единствен (засега) разумен вид на планетата също е несъществено. Да, от определена гледна точка, огромното мнозинство от хората, навсякъде по-света, ще си останат само номинално по-висши от Homo erectus и ще продължават да раждат подобни на себе си хоминиди. Много лесно и някак удобно би било да обвиним някой си Бог за това … Не мисля, че това е естественият ред на нещата и се сещам за само един начин този ред да бъде променен. И този начин е най-важното, което господин Киприн според мен пропуска: освен еволюция и дееволюция (верно, има ли такава дума?) има и още един „начин за придвижване през пространство-времето“ – революция. Каква революция? Не знам. Просто има и такава опция и май в нея е единствената ни надежда...

Повече от Борислав Киприн: ТУК