Я, цица!

Ако щете вярвайте, ако щете недейте, но винаги съм знаел, че няма нищо по-лесно от това да забаламосаш цял един народ и да го накараш да се занимава с какви ли не глупости, но не и с това да си гледа работата и личното щастие. И защото винаги съм го знаел, повече ме е вълнувало как точно се случва това. В личен и професионален план ме е вълнувало, щото е нещо ужасно интересно и показателно за света, в който имам съмнителното щастие да живея.
Оказва се, понякога е достатъчна и само една цица. Те, циците, миличките, принципно вървят по две, ама в конкретния случай с Грешната мадона от мола, както си я нарекох аз, стигна и една. Показала цица жената да нахрани младенеца си в някакъв мол, не особено мъдрите служители на мола и се скарали, тя гръмко се оплакала. Толкоз. Ако ме питате за моето мнение по темата,
нямам такова. Изобщо не ме вълнува. Не намирам самата случка за нещо особено – нито ме дразни кърменето на публично място, нито смятам, че то трябва изрично да се поощрява, стимулира и издига в култ. Кърменето не е нещо особено интересно за никого, освен за тези, които са пряко ангажирани с него.

Виж, цицата сама по себе си е нещо друго. Харесвам цици и има доста цици, които ме вълнуват по някакъв начин, който няма нищо общо с храненето. Изобщо, намирам за прекрасно да се виждат повече цици, а ако това ви кара да ме мислите за жалка, мъжка, сексистка свиня, проблемът си е ваш, честно.

Но в конкретния случай, конкретната публична цица и конкретната глупава реакция на някакви молски служители към нея се оказаха достатъчни, та вече цяла седмица, че и отгоре, почти всеки приблизително грамотен и с достъп до компютър да споделя, чете, публикува, дращи, ръси, точи думи и излияния. От световни конспирации на производителите на изкуствена храна за бебета, през пещерно политиканстване, медицина и право, та до амебно елементарен БГ-мамизъм – всичко има, избирай на воля.

За тези, за които убийствено битовата случка с цицата в мола е средоточие на мислите, желанията и амбициите им в последните дни, мога да кажа само едно: нямате извинение. За останалите, които като мен, намират истерийката около цицата за пълна нелепица, но все пак ѝ отделят дори малко време, бих казал същото – нямате извинение.

Изобщо, няма извинение за това, че заради разбираемо крехките нерви на една майка-кърмилница и неразбираемо неадекватната реакция на служителите на един мол, цял един народ се превърна гигантска БГ-мама. Цялата масова идиотщина, която настана покрай тази незначителна случка е показателна за други неща, които май са по-скоро в сферата на диагностиката на масовите психози, отколкото в сферата на правото, родителството или философията.

Разбира се, има и интересна страна на цялата тази масова изтрещелица. За мен, тя се състои в това да наблюдаваш първо механизма на разпространяването на новината, след това на първоначалната, даже първосигнална реакция на публиката, после вълните от по-дълбок псевдо-анализ на въображаеми и реални аспекти на случката, в който неминуемо и по често неуместен начин се намесват иначе що-годе нормални хора и накрая - неизбежната поява на вопли и призиви за връщане към нормалността.

За съжаление, опитите на неутрално настроения наблюдател да схване причината за цялата тази цицопроизводна галимация носят само частичен успех, донякъде заради филтриращата функционалност на алгоритъма за обновяване на фийда във Фейсбук (и донякъде туитър) и най-вече заради тоталната неспособност на родните медии да влязат в час и да синтезират най-важното и значимото от милионите мнения по темата. Те, милите ни медии, са изправени пред колосалния проблем отново да "догонват" обществения фокус. Не че за първи път им се случва да се удрят по челата, внезапно осъзнали, че нещата се случват другаде. Когато кърмещата цица "лъсна" в мола, медиите се усетиха горе-долу на третия ден, че "интернет-потребителите са изригнали" и че родната мрежа е "взривена". Опитаха се да влязат в час и... се загубиха в морето от епистоларни лайна. Да не говорим, че в сегашното си състояние, милите ни медии виждат голям зор да "отразяват" живота без съответните "опорни точки". Трогателните опити на щатните колумнисти и анализатори на вестниците да обяснят на масата, че има много по-важни неща звучат смешно и влудяващо нелепо, особено когато са публикувани до "дописки" за текущия развод на една безсмислена... ОК, да я наречем "манекенка" и някакъв несръчен футболист.

Прочее, там е и част от причината една кърмеща цица да стане изобщо тема на разговор. Има жени в България и по света, които правят кариера показвайки на публично място цица (или две), но понеже не кърмят, това изглежда не е повод за разговор, а само за вестникарски дописки и нагоните на анонимни чикиджии. Но когато една кърмеща цица "лъсне в мола" вестниците ни изпадат в чудо - не знаят, горките, на "социалната" страница ли да я сложат или в "оживлението". Така, обикновения човечец, който няма съмнителния късмет да е "джурналист", писател или обикновен анализатор, трябва да търси истината сред алгоритмичните дебри на фейсбук.

Понеже съм параноик, за мен все още остава без отговор въпросът "Кой спечели от тая лудница?" Щото няма как при толкова обществено внимание някой да не намаже. Но може би е твърде рано за отговори.

Във всеки случай, ако не друго, кърмещата цица на Грешната мадона от мола за седмица поне ни отклони от сякаш вечните останали проблеми. Които, само между другото, касаят всички ни. Не че не беше и забавно, но с годините изглежда съм започнал да се дразня на атавистичния стаден инстинкт на хората, който технологиите вместо да изкоренят, напоследък сякаш все повече затвърждават.

Та така... Но иначе харесвам цици и наистина вярвам, че с повече цици на показ този свят би бил много по-добър!