Додо

Преди време, със Ситния гледахме по телевизията за птицата додо. Едно доста тъпо, безкрило пиле от остров Мавриций, което верно било толкова тъпо, че за няма и век било избито и изядено от хората, най-вече защото живеело на остров с много храна и без почти никакви хищници и изобщо не знаело как да се пази.

Еволюция, брат. Survival of the fittest, което не значи, че оцелява оня, който ходи най-често на фитнес, а че оцелява най-приспособимият, онзи който най-бързо и успешно се адаптира към средата си. (Четете го тоя Дарвин, бе!)

А нема какво, с много глупости се занимаваме. При това с вчерашни глупости, такива, които са толкова назад във времето и пространството, че вече дори не помним защо са ни били важни някога… Изобщо не се усещаме, че поддържаме някакви атавистични навици, които ни струват безумно много време, нерви, че и пари. Анахронистично ми става понякога. Едно такова, додовско ми става.

Днес, например, прочетох, 

че един регионален всекидневник, излизащ в сравнително голям български град, спрял да излиза. Голяма трагедия. Шог, бонба и кушмар! Е, няма какво- тъжна новина, защото вестникът вероятно си е имал своите читатели, рекламодатели, фенове и критици, пък и сигурно доста хора са останали без работа.

От друга страна обаче, новината е и съвсем закономерна за мен, защото (освен, че съм цинично копеле) наистина смятам, че печатните медии, в частност всекидневниците, са пълен анахронизъм. При това само един от хилядите, които ни заобикалят и ни тормозят, струват ни пари и ни губят времето всеки ден. Според мен, закриването на който и да е всекидневник е част от естествения ход на еволюцията на бранша. Едно неприспособено към епохата си додо изчезва от историята. За това си има очевидни причини, сред които са новите технологии и промяната в навиците на потребителите на медийни продукти, to mention a few.

Да, аз смятам, че печатните медии са анахронизъм. Додо. Нещо повече, смятам, че няма никаква бизнес-логика да съществуват не само регионални, но и повечето, ако не и всички, „национални“ всекидневници. (Списанията са по-особен случай и затова ги оставям настрана.)

Разбира се, това, че все пак още има всекидневници в България може да се обясни с една друга логика, основана на политически причиноследствени връзки, които много приличат на отношенията между проститутка и клиент и със сигурност включват някакъв вид ебане, но това е друга тема. Както е друга тема и какви са хората, които четат въпросните всекидневници, че дори им вярват, клетниците. Да, например, вас гледам, уважаеми водещи на сутрешни блокове.  

Защото сутрешните блокове са следващият анахронизъм в списъка ми. Не като форма, а като съдържание. В интерес на истината, тук не съм напълно обективен, защото от около година правя всичко по силите си да не гледам сутрешни блокове. Защото имам сравнително нисък праг на търпимост към това колко пъти седмично мога да видя рано сутрин лицата на Татяна Дончева, Атанас Атанасов и, да речем, Антон Кутев. Сори, несъвършен съм, ама за мен това е като да ме вържат на стол, да ми залепят клепачите в отворено положение с тиксо и да ми пуснат всички епизоди на „Съдби на кръстопът“. На ендлес рипийт. Ти мани другото, ами миналата седмица, една сутрин, жена ми цъкнала телевизора и нямаше как - видях в един такъв сутрешен блок да ми пускат  размазани клипчета от Vbox. Какво е това, бе копеле? Телевизия с няколкостотин или дори хиляда служители и вероятно десетки камери, оператори и прочее техника, която пълни шибания си сутрешен блок с яко пикселизирани псевдовайръл-идиотщини от интернет? Вие сте додо, бе, Нова телевизия! А да спомена ли БНТ или за мъртвите е прието да се говори само хубаво? Ясно, нищо няма да казвам точно за това додо.

    

Още анахронизми. Плащането на битови сметки на каса. Ами, малоумно е! Да не говорим, че за мен например, ей така, както живея в на 50 метра от най-близката каса на EasyPay, ми излиза и по-скъпо, най-вече заради загубеното време в чакане по опашки. Фак ю, хора, които ще изгорите кило бензин, за да отидете до касата на ЧЕЗ, за да си платите тока, само и само да не ви чарджнат няколко стотинки, когато плащате по Ипей – вий сте идиоти и освен това сте додо и също толкова анахронизъм, колкото самата каса на ЧЕЗ.

В работата ми, мобилен оператор, няколко пъти годишно се случва да получаваме писма от клиенти, които са гневни, че в тяхното село/махала/паланка няма каса, на която да си плащат сметките към фирмата. Когато кажа на някого за това, първоначалната му реакция е „Да, хората са прави – искат да си дадат парите, а няма къде, измислете нещо“. Мен пък винаги ме е изумявало как такова нещо може да е проблем. И преди на някого да му е хрумнало за „ама баба не знае как“, „ама то там няма мобилен интернет“, нека сме наясно - това не са валидни аргументи. Има проблем, реши си го - един, единствен евтин смартфон с едно-единстено инсталирано приложение в цялото село, например, би бил достатъчен. Собственикът му даже би могъл да изкара пари за една-две ракии в селската кръчма и ще спечели вселенската обич на бабите в махалата, че дори и редовно попълвани запаси от лютеница и прочее мезета.

И още анахронизми, ама наистина накратко:

- Гласуването с драскане по бюлетини – Помните ли, че доскоро бюлетините бяха и цветни и на едни местни избори няколко села изведнъж се сдобиха с кметове от БКП - марксисти? Понеже тяхната бюлетина беше с три червени ивици, а на ДПС с три лилави? Помните ли го това? Е, аз го помня.

- Здравните пътеки – само два-три бездомни песа покрай Подуенската гара не разбраха, че точно през тях се крадат най-много пари в болниците.

- Тролеите в София. Да, за теб говоря, тролей № 9, който така обичаш да си почиваш на кръстовището на „Левски“ и „Раковска“. И за теб, № 11, дето вечно се криеш под моста на "Цариградско". 

- Трудовата книжка – ВТФ? Бележник като в училище ли, бе?

- Жълтите павета и паветата по „Иван-Асен“ в София… Не, не нося токчета, ама не ми и трябва, за да знам каква глупотевина са тия камъняци.

- Новините за броя SMS-и, изпратени по празници...

Мога да изброя и още неща, а съм сигурен, че и всеки би могъл…

По-интересно ми е обаче, че въпреки очевидното неудобство и пропуснатите ползи, които носят, тези анахронизми продължават да са ни толкова „любими“, че дори понякога едни хора ги използват, за да изкарат други, очевидно по-тъпи хора на улицата да протестират срещу новостите. Това ме влудява. 

Пресен пример? Uber, с извинение. Не ги ползвам, държа да отбележа, не ми се налага често да пътувам с такси, но безспорно моделът им ме кефи. Нов модел за услуга, стара колкото колелото, базиран на достъпна, съвсем не толкова скъпа технология, която вече се намира в джоба на почти всеки човек, мамка му.

Разбира се, има много резон в твърдението, че услугата им е на ръба на закона (в най-добрия случай), но мен повече ме впечатли това, че щом се появиха, веднага се заговори за забрана, за регулации и нови нормативи. Никой бе, никой не каза: „Пичове, до два/три/шест месеца аз ще предложа същата, че и по-добра услуга“. Обърнете внимание - никой дори не заяви подобно нещо, камо ли да го направи. Очевидно има търсене, копелета, защо няма предлагане? Вместо това, изведнъж ония с помпите на таксиметровите апарати станаха най-големи защитници на закона, данъците и застрахователите. Екскюз ми? Вие сте додо, бе!

Да, там, откъдето Uber идва също мрънкат срещу тях, но освен да мрънкат, правят и нещо друго – създават им конкуренция. Знам за поне една компания (Lyft), която макар да не е с мащабите на Uber, вече успява да им образува нерви. Сега чакам таксиджиите да протестират срещу метрото до летището, щото нали „бизнесът на стотици ще пострада“, когато всичко живо се юрне да пътува дотам за левче… С риск да се повторя – фак ю, додо.

Да, в живота ми/ни има купища анахронизми и додота, някои от тях безспорно надарени със свой, специфичен чар, който ги прави важни, свидни, че дори и мили за нас. като ръчните часовници, например. Има обаче още много повече неприятни и скъпи анахронизми, при това в буквалния и болезнено банален финансов смисъл на думата. Мога доста да поразсъждавам върху това „кому е изгодно“ да съществува всеки от изброените по-горе анахронизми, но честно казано, не възнамерявам да товаря никого с точно моите разсъждения по темата. По-важно ми е, че тия старателно пазени, подхранвани и бранени анахронизми, на практика ни задържат, връзват ни, тормозят ни… И ни правят и нас додо.

Ето, ако изобщо сте дочели дотук, току що ви утрепах поне пет безценни минути от живота като ви накарах да ЧЕТЕТЕ, което само по-себе си в нещо хипер-анахронистично и додовско… Добре де, шегувам се.