Skip to main content

Записки от детската площадка

Казано е: Всеки с проблемите си, но моят най-зловещ личен проблем е… решен! Поне засега. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време. Поне що се отнася до това, че заради студа и (най-вече) дъжда, най-младшият наследник на рода ми, великолепният и тъй свиден на сърцето ми Ситен, не може да посещава ДеЦката площадка. Ликуй, народе, налей си биричка, Шварц… И понеже засега драмата ми приключи нека споделя за…

ДеЦката площадка! Туй тъй гнъсно и трижди прокълнато място между също тъй прокълнатите софийски панелки. Таз купчина от зле поддържани катерушки, пързалки, клатушки, люлки и прочее шарено боядисани кошмарни приумици на недоучили общински архитекти. Туй, настлано с полуизгнила омекотяваща настилка сборище на бъдещи и настоящи социопати, обрасло с обилно наторена от кучешка пикня и повръщаното на поколения бебета растителност... Струва ви се прекалено? Пресилено? Твърде силно поне?

Казвал съм го и преди: ДеЦката площадка е
зверски опасно място и трябва да се избягва всячески. Лично за мен, тя е моят Ад на земята, до който тъй често се налага буквално да слизам кат някъв постмодернистичен Орфей и то не за да спася прелестната Евридика, не, о, не! Ако не е детето, щях да я заобикалям тази обител на социопатията отдалеч и с облекчение.

Ако не ми вярвате, ето някои мои записки от площадката, които съм публикувал LIVE & UNPLUGGED в туитър през последните месеци, а сега препубликувам тук най-вече като предупреждение. И като помагало за нечия курсова работа по клинична психиатрия, да речем. Правя това и с пълното съзнание, че вероятно е последното, което пиша, защото както е известно, БГ мама е възможно най-кръвожадната и неумолима мафия в света! Но приятно четене...

Comments

  1. Респект, fellow martyr. You've made my day! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Абсолютно бях убеден, че точно ти веднага ще ме разбереш:)

      Delete
  2. "Памелo веднага слез от сина ми".........ахахахахахах......хахахаха #шеприпадна
    PS: Сега се замислих,че "това място е (ф)акано" звучи почти по деЦки

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.