Съвсем обикновен расизъм

Случката с българина, който изритал беззащитна германка по стълбите на берлинското метро е, разбира се, кошмарна история. Извършено е криминално престъпление и виновникът трябва да бъде издирен, съден и наказан според закона. Това за мен е пределно просто и пределно ясно.

Това, което не ми е ясно е защо е целият този страничен шум около факта, че извършителят е български гражданин и че освен това е и ром. Не са ми ясни и всичките приказки „срам ме е, че съм българин“, предизвикани от това престъпление.

Лично аз не мисля, че етносът на престъпника е някакво обяснение за бруталната агресия, която се вижда на видеозаписа  от събитието, нито че допълва по някакъв начин историята за него. Не вярвам и не мисля, че всички роми

са престъпници, нито че всички българи (или германци) са изрядни и непрестъпващи закона граждани. Нещо ми подсказва, че за германския съд етническият произход или националността на извършителя на престъплението няма да има никакво значение. За тях той ще бъде лицето Едикоеси, което на тази и тази дата е извършило едикакво си, доказано по едикакъв си начин и затова ще му бъде наложено едикакво си наказание. Case closed.

Няма нищо общо с мен, независимо, че извършителят е мой сънародник. Не мисля, че в Германия ще ни намразят вкупом всички българи заради тази случка. Като цяло, след всички мои посещения в тази страна, оставам с впечатлението, че ако се държиш прилично и с нужната доза уважение, на повечето немци не им пука особено откъде си и също се държат прилично и с уважение към теб. Така че, не ме е срам, че съм българин след този така шумно раздухан криминален случай, ни най-малко.

Днес обаче прочетох статия на Слави Ангелов в „24 часа“, в която той доста обширно описва психологията на престъпника, произхода му, поведението му докато е живял в България, дори фантазира за възможните мотиви за ритника в гърба на германската гражданка. Твърди, че престъпникът вероятно е бил пиян по време на случката. Ще рече човек, че г-н Ангелов е бил пряк свидетел на случката, познава извършителя лично, проследил е криминалната му кариера през годините, наясно е с всички възможни кривулици на начина му на мислене. Накратко, в статията, г-н Ангелов разследва, изгражда психологически профил, признава за виновен и осъжда лицето, сякаш това е негов прерогатив. Г-н Ангелов също така много държи да се знае, че извършителят на това престъпление е ром и подчертава това многократно - „един добрички ром с български паспорт“, „100-процентов български циганин“, „издирваният в момента ром“ и т.н.  

Г-н Ангелов има много богат опит в криминалната журналистика, има издадени книги в тази тематика, давал е многократно интервюта в други медии, изобщо мисля, че е експерт в тази област. Но изглежда, че от зор да покаже колко е важно, че е престъпникът е ром забравя да зададе няколко много съществени въпроса. Аз ще повдигна само един: „Защо този човек, рецидивист, с  множество престъпления извършени в България, не е в български затвор, а е оставен да се шматка и върши свинщини и в други страни“? Мога само да предполагам, че г-н Ангелов не задава този въпрос, защото знае, че ще трябва да даде и неприятен за мнозина отговор, като например:“Защото българският съд не е като немския, българската прокуратура и българската полиция не са като немските, а медиите… Да не говорим за тях, а?“. И следва онова там, скучното и неудобното,  за корупцията и прочее либерални тъпотии… Не че точно г-н Ангелов не е наясно за връзката между тези тъпотии и случаката в берлинското метро, убеден съм.

Къде по-лесно е да обясним на читателя, че този прави това, което прави защото е тъп, „емоционално неинтелигентен“, закоравял престъпник, който преди всичко е ром от ромското гето Максуда във Варна и освен това, има три деца. ( Това последното, не знам защо е важно, но явно според г-н Ангелов е).

Убеден съм, че г-н Ангелов много добре си дава сметка какво прави. Защо го прави е друг, доста важен въпрос, но едва ли той ще ни даде задоволителен отговор защото иначе трябва да обясни или поне да изадвокатства на целия псевдожурнализъм и едва прикрит расизъм, който лъха не само от неговата статия, но и голяма част от другите журналистически материали по случая в берлинското метро.  

Това не е единствената статия в този дух и честно казано, нямаше да ме интересува изобщо, ако не бяха коментарите, които подобни статии предизвикват. Мои приятели пускат във фейсбук колаж от снимка на издирвания човек с надпис: „Българин по паспорт, свиня по душа“. Снимката между другото е от предаване на Нова ТВ и това е ясно заради логото на медиата на снимката. Телевизията няма да вземе отношение по темата, готов съм да се обзаложа.

Единственото, което мога да заключа от статии като тази на г-н Ангелов е, че расизмът вече не е някакво „ отклонение“, „изкривяване в мисленето“ на група хора  в България, а съвсем нормално нещо, което в зависимост от политическата и икономическа конюнктура може да се пропагандира и толерира дори от журналисти с многогодишна практика и претенции за професионализъм и безпристрастност, при това с явно пренебрежение към закона, който забранява това. Виж, за това вече ме е срам, че съм българин.