Видите ли, в свой блог пост, моят приятел Божо твърди, че т. нар. „интелектуален елит“ е откъснат от „народните
маси“, живее в собствения си „балон“ и затова стигнахме до това, което виждаме
да се случва напоследък в България, Великобритания, САЩ, Западна Европа.
Според мен, това твърдение не обяснява в никаква
степен защо се случва всичко това и защо виждаме такъв подем тъкмо на популизма,
ксенофобията, сексизма, расизма и хомофобията.
Елитът по дефиниция е малцинство, различно от масата и
елитът по дефиниция е отделен от нея. Наличието на „елит“ е както следствие на
естествени обществени процеси, така и необходимо условие за наличие на лидери и
лидерство. И, за разлика от Божо, като едно "елитарно копеленце", аз виждам
основният проблем на елита от всякакъв тип точно в това, че
елитът в голяма
степен е абдикирал от основната си функция - да бъде лидер и да осигурява лидерство.
Изолацията на това, което Божо нарича „интелектуален елит“
от останалия свят съществува вероятно още от онзи праисторически момент, в
който някой кроманьонец се е научил да пали огън с търкане на пръчки, докато
всички останали са чакали да падне гръм, да запали гората, че чак тогава да се
стоплят на огъня от пожара. Както казах, тази „изолация“ е по дефиниция и съвсем
не означава, че елитът не е наясно с това, което мъчи, вълнува, тревожи, радва,
очарова масата. Всъщност е точно обратното. Елитът активно се възползва от това
знание. Непрекъснато.
Това, което Божо не казва, защото навярно не го мисли, е че
елитът, включително интелектуалният такъв, има много повече полза от това „народът
да е прост, животът – тежък, скучен“, отколкото да просвещава, просветлява и
будителства. ПОне така мисля, защото сигурно не съм достатъчно либерал. Всичките политическа коректност, толерантност, че дори и благотворителността, които елитът така обича, за
мен са само means to an end,
инструменти, които служат единствено за основната цел на елита и тя е той просто да си остане „елит“ – по-извисен,
по-добре, по-развит, по-такъв или онакъв от останалите. Няма значение колко искрени са елитните
активисти – с всичко това те не решават проблеми, а често просто изкривяват
обсъждането им или напълно го погребват под собствената си, макар и напълно
естествена себичност. Справка: Доналд Тръмп, Бойко Борисов, Слави Трифонов, но
също и Барак Обама, Хилари или ако щете, хаха, Радан Кънев.
Популизмът, ксенофобията, расизмът, хомофобията, сексизмът
са същите такива инструменти. Забележителното е, че те импонират много повече
на масите и (както знаем) една от причините за това е, че дават конкретни, макар и напълно
измамни отговори на въпросите „Кой е виновен да сме зле?“ и „Какво да направим, за да не сме зле?“. При
това, това са отговори, които не включват самите хора, за които са
предназначени, а някакви „те“, „други“, „различни“.
Най-очевидното решение изглежда е елитът просто да не използва
тези инструменти. Също толкова очевидно
е, че той няма да спре да ги използва. Но няма как да искаш масата да не е
популист, ксенофоб, хомофоб, расист или сексист, когато самият ти си. Защото голяма
част от елита е точно такава. Не знам защо е така, вероятно заради нещо,
свързано с природата ни на хищни, йерархични
бозайници, знам ли. Парадоксалното е, че ние разполагаме с много мерки,
норми и корективи, които буквално ни забраняват да сме ксено- или хомофоби и
сексисти и т.н.. Наричаме ги закони и в повечето случаи те са достатъчни, ако бъдат
приложени и използвани по предназначение. Всичко изброено, (без популизма) би
трябвало да се преследва от закона. Поне така пише в самия закон. Но не се.
Точно затова и виждаме въздълъг шоумен да предизвиква малоумен
популистки референдум, предприемач с вериги от бензиностанции и аптеки да се самообявява
за „рушител на картели“, журналист да иска
построяването на стена от бодлива тел на границата, а отявлен сексист, ксенофоб
и хомофоб - да стане президент на САЩ.
Елитът не само че не използва и не прилага законите, които впрочем
сам е сътворил, но и активно ги нарушава и/или толерира нарушаването им. Не
говоря само за България, говоря за целия „развит“ свят. По-голямата част от елита
не просто седи в балона си (по думите на Божо), а буквално се е настанил с
пуканки на трибуните, хрупа и от време на време забърсва омазнени пръсти в
джинсите, за да не изцапа айфона докато пуска язвителен туит/фейсбук туит. Знам това, защото го правя ежедневно, в някои
моменти – дори ежечасно. Всъщност, правя го дори с този блог-пост. И да,
включвам себе си в този „интелектуален елит“, за който говори Божо, ако не е
станало ясно и да – не мисля, че правя достатъчно, за да не съм от ония с
пуканките. Елитът е наистина
презадоволен, презаситен, свръх-мързелив и убеден в собствената си
недосегаемост и непогрешимост. Но то, всъщност, никой не е казал, че елитът не
може да е глупав.
Между другото, Божо, наистина смятам, че ти си едно от
изключенията и смятам, че бих бил безкрайно некоректен ако не го кажа. Поздравления, за всичко което правиш за е-упралението и електронното гласуване.
Оше текстове от безкрайно вярващия в човешката доброта Божидар Божанов можете да намерите в блога му: https://blog.bozho.net/
No comments:
Post a Comment
Дръж се прилично.