Skip to main content

Кой настъпи пеперудката?

Добрата новина е, че и тия избори в Щатите приключиха. Честит ви Доналд Тръмп и т.н. Логичният и единствено значим въпрос е какво значи това за мен и за всички останали, дето не сме американци и не сме гласували за или против него.
Краткият ми отговор е: Значи много, но още не е ясно баш точно какво.
Дългият отговор изглежда така:

Някои от хората около мен, с които вече обсъдих темата, не смятат, че е станало кой знае какво. За тях е няма никакво значение кой е президент на САЩ, "защото е ясно, че от другаде се движат нещата".  И това, дами и господа, са пълни глупости. Изобщо не си мислете, че това, че на 10 000 км от вас са избрали едикой си за президент не ви засяга.

Има един великолепен научно-фантастичен разказ на Рей Бредбъри, който се казва Гръмна гръм“ (А Sound of Thunder).

Ако сте го чели, браво на вас. Ако не сте, ето го: Препоръчвам да го прочетете първо преди да четете драсканиците ми нататък. А и защото е страхотен разказ. Като повечето на Бредбъри.

Fuck it, ето накратко за какво става дума, със всичките спойлери, на които съм способен:
Група ловци пътуват с машина на времето до Мезозойската ера и стрелят по динозаври. Тъй като обаче това е пътуване във времето, най-малката намеса в естествения ход на нещата в миналото може да доведе до непоправими промени в бъдещето. Затова всички ловци много внимават къде стъпват и какво правят, дори стрелят само по един тиранозавър, за който се знае със сигурност, че по принцип ще бъде смазан от някакво гадно, гигантско, мезозойско дърво. Когато ловците влизат в машината на времето, президентските избори в САЩ тъкмо са приключили и американците са избрали умерения, готин кандидат, вместо неговия фашизоиден противник.
Докато ловуват обаче, на единият от ловците му става лошо и водачът на групата го праща обратно към машината, да не пречи на лова. Ловецът тръгва замаян обратно към машината, като за малко, съвсем малко се отклонява от специално направената пътека в джунглата. 
След това всички се връщат в нашето време и какво да видят: президент станал не готиният пич, а оня, гадният. Водачът на групата кара ловеца, на когото му е прилошало, да свали обувките си и всички виждат, че в калта върху едната му подметка е залепнала смачкана една малка пеперудка. Водачът сваля пушката от рамото си и… И гръмва гореспоменатият гръм и край на разказа.

Много хора погрешно си мислят, че от този разказ произхожда името на онзи „ефект на пеперудата“ от Теорията на хаоса, т.е. онова дето ако някоя пеперудка в Амазония (примерно) размаха крилца, на другия край на света се извива ураган, но това всъщност няма значение в случая.

Това, което има значение е, че ако използваме алюзията с "ефекта на пеперудата", САЩ са всъщност едно бая едро пеперудище и едно махване на крилата му като нищо води до не един, а цяла поредица урагани по целия свят. Пример: финансовата криза от 2008 г., когато се срина жилищният пазар на САЩ, но го усетиха сигурно всички живи хора по планетата. Новината за избирането на Доналд Тръмп вече доведе до срив на пазарите в Азия и на фючърсите в САЩ до нива под тези след 9/11. Горкото Мексико пък го чака една много неприятна инфлацийка.

Никой, изглежда дори самият Тръмп, няма идея какво ще се случи след изборите с такива досадни проблемчета като Сирия, Ирак, Украйна, Северна Корея, ядрената сделка с Иран, няколкото гнусни малки войнички в Африка и т.н. Мисля, че руската радост от избирането му говори много...

И ако дотук нещата ви се струват що-годе очевидни, има и едни други. Дори да приемем предизборната му реторика за точно това –  просто предизборна реторика, идването на власт на Тръмп изглежда е много добра новина за ултра-консерваторите, християните-фундаменталисти, расистите, хомофобите, сексистите, ксенофобите и анти-феминистите, както и за Тед Нюджънт и Шон Ханити, които са всички тези неща, взети заедно и това ме притеснява.

И ако ставаше дума само за американци щеше да е добре, но след кочината у нас заради президентските избори и референдума, иницииран от Слави Трифонов, изборът на Тръмп очаквам да има ефекти. То почти няма кой да говори без преводач с него в това правителство, а какво остава да мислим за разни подробности като падане на визите за българи в САЩ, липсата на инвестиции от американски компании в страната, многото неяснота около анагжиментите на САЩ към нашата и европейската сиурност. и други досадности. 

Да, след тази безумна изборна нощ в Щатите наистина е интересно кой смачка пеперудката, но задавам този въпрос изцяло и само риторично. Не се опитвам да започна дискусия по точно тази тема, тя бездруго няма да ни се размине в следващите четири години. Това което всъщност питам е разбрахте ли колко е важно да гласувате с акъл, както и какво изобщо да правим сега с цялата тази бъркотия? 

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.