Skip to main content

Понякога си гледам пъпа...

Понякога се улавям, че вместо да си гледам работата, аз си съзерцавам пъпа. Смешно ли ви е? Ако да, тогава знайте, че в моя случай това изобщо не е толкова лесно и безгрижно занимание, колкото изглежда на пръв прочит, поради наличието на внимателно култивирано и грижовно курирано шкембе.


За да съзерцая пъпа си, аз трябва да насоча погледа си така, че той да може изкусно да преодолее нежната извивка, която започва току под обаятелните ми мъжки цици и да се плъзне изящно надолу, като при това полага усилие да не се разсейва от омагьосващия, но само привиден хаос на не твърде изобилното ми телесно окосмяване.

Веднъж преодолял билото на всичкото това великолепие, погледът ми се спуска грациозно надолу, но само за кратко, тъй като потъва в топлата прегръдка на изваяната сякаш от древногръцки скулптор обла пещера, в която се помещава понастоящем моят пъп.

Уморен от приятното, но дълго пътуване, погледът ми може с часове да си почива върху причудливите, миниатюрни извивки на тази част от тялото ми, която, уви, след мига на прерязаването на пъпната връв, няма абсолютно никакво предназначение...

Не, не съм прав всъщност – пъпът не е без преназначение. Той е символично средоточие на милионите аспекти на цялата ми телесна и душевна красота, поантата на природното чудо, което представлявам, вдлъбнатият апогей на моята тъй специфична и тъй неповторима хубост. Един поглед към него ми стига, за да разбера колко красив, завършен и неповторим съм аз… Но един поглед никога не ми стига, затова съзерцавам пъпа си с часове...

29 юли 2015 г.

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.