"Нагъзеният парламент" или О! Кромуеле, къде си...

Да ви разкажа една история:

Оливърчо...

В средата на ХVII в., в Англия управлявал т. нар. Къс парламент (Rump Parliament). Той се получил, когато за да попречат на подписването на един договор с краля, военните блокирали сградата на парламента и забранили на част от депутатите да влязат в него. Така договорът не бил подписан, кралят скоро след това бил екзекутиран, монархията отменена, а депутатите, които не били арестувани или изгонени, управлявали в продължение на няколко години под формата на по-малоброен т.е. "къс" парламент. 
В този си вид, Късият парламент приел няколко закона, но дали защото в него имало повечко адвокати, през повечето време се занимавал най-вече с... нищо. По някое време, лорд-протекторът на Англия Оливър Кромуел вдигнал заетия си задник и в едно прекрасно априлско утро

Аз, мазохистът или "за" и "против" тютюнопушенето на обществени места.

Значи, много мразя някой да ми се разхожда из входа на блока със запалена цигара или да ми се качи с димящ фас в асансьора. Адски ме дразни. Бездруго входът вечно смърди на нещо. Да бе, како - що да не спретнеш една яка запръжка в 8 сутринта?. И винаги познавам кога съседът от седмия, дето закусва шкембе, се е возил в асансьора преди мене ("Турнеш две скиуидки на закуска и нема гуип, нема сопоуи.").
Така е като живееш в 16-етажен блок, със стотина апартамента само в нашия вход. Среднокласовата ми съвест на умерен интелектуалец ужасно негодува срещу пушенето вътре във входа и точно поради тази причина снощи седнах да си допуша цигарата на една от пейките пред блока.
Сега, да сме наясно:

Бабките, "ония с фотошоЛите в жисиемите" и аз - истинска история

В последните дни нещо не ми се получава да стигна до протеста - все по някакви мои си, дребнобуржоазни, битови причини. 

Така и снощи - прибирам се като примерен чиновник в шест и нещо, надлежно закупил провизиите за поредна среднокласова вечеря от гнусния младостки пазар. Пред входа ме посрещна обичайното сборище лелки, чичковци, баби и внучета, което обичайно се крие в сянката на блока по това време. 

Току до входа, на една пейка седи Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня, дето май живее на 8-мия етаж. Седи и диша тежко, придърпала тежката торба с покупки плътно между краката си. Вижда ме тя, казваме си здрасти-здрасти, а после тя пита:

Първи национален стокхолмски синдром

Синът ми вчера ме пита, ни в клин, ни в ръкав, какво е стокхолмски синдром. Чул го в някакъв филм. Обясних му, щото съм начетен и знам.

Стокхолмския синдром е онзи псохологически феномен, когато хора, взети за заложници, започват да изпитват симпатия към похитителите си и техните мотиви, че дори понякога и застават на тяхна страна и ги защитават. Нарича се така заради една криза със заложници по време на банков обир в Стокхолм през 1973 г., когато станало така, че заложниците така харесали похитителите си, че само дето не се били с тях срещу полицията. Всеки психолог ще ви каже,

Себичното копеленце проговаря или бунтът на индивидуалистите

Ужасно трудно е след толкова силен текст като този на Райко Байчев във в. Стандарт, който просто ме покърти, да седна и да опиша мислите си без да изпадна в подобен песимизъм.

Споделям много от нещата, които той казва, но за мен просто трябва да има и друго решение.
Да, сравнението между ситуацията, в която се намират протестиращите в София през юни 2013 г. и "Полет над кукувичето гнездо" е толкова силно, толкова болезнено и толкова... Абе, изглежда толкова на място, че чак страх те хваща.
Наистина ли обаче, ние сме лудите?

Виж, кво нещо е историята...

Навремето, когато бях студент в Икономическия, изучвахме предмет "Финанси". Преподаваше ни Стоян Александров. Да, същият - Малката секира.
Имахме си и изпит по финанси и когато датата дойде, аз естествено, изобщо не бях пипвал, знаех нещичко от обща култура и се надявах на нещо като три на релси, с много милост, с каквато обаче г-н Александров изобщо не беше известен, тъкмо напротив.
Е, той беше тогава финансов министър и нямаше много време за нас, пък и ние бяхме неизброима задочна сган - поне 200 човека - и затова бе извикал едва ли не цялата катедра по финанси, от главен асистент нагоре, да му помага с изпитването.

И стана така,

Предмет, цели и задачи...

"Предмет, цели и задачи на..."

Горе-долу така звучеше първият въпрос от конспекта за изпита по 50% от дисциплините в университета навремето и този въпрос беше или кошмар или спасителната сламка за всеки несериозен, разхайтен задочник като мене. 

"Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme" е и вероятно един от най-задаваните въпроси през последните десетина дни.