Sunday 28 July 2013

Обичай съседа си... Или поне говори с него.

Да ви разкажа за моя съсед.
Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.
Той май не е лош човек.

Thursday 25 July 2013

Нема комуникация, брат!

Значи, няма фен на рокендрола, който да не знае как започва Civil War на Guns N'Roses:
'What we've got here is failure to communicate. Some men you just can't reach. So you get what we had here last week, which is the way he wants it. Well, he gets it. I don't like it any more than you, men.'

"Това тук е проблем в комуникацията. Някои хора просто не те разбират. Така се стига до нещата, които се случиха миналата седмица - той просто си го просеше. И си го получи. На мен това ми харесва точно толкова малко, колкото и на вас."
Мога да го преведа и по-добре, но мисля, че идеята е ясна. Думите са от филма Cold Hand Luke от 1967 г. с Пол Нюман, чийто герой се опълчва на тираничния началник на затвора, в който излежава присъдата си. Самият цитат е реплика на въпросния началник, изречена малко след като надзирателите пребиват Люк пред очите на останалите затворници и, благодарение на Гънс, милиони я знаят и използват под път и на път, също като мен.
Малцина обаче знаят, че

Monday 22 July 2013

"Нагъзеният парламент" или О! Кромуеле, къде си...

Да ви разкажа една история:
Оливърчо...
В средата на ХVII в., в Англия управлявал т. нар. Къс парламент (Rump Parliament). Той се получил, когато за да попречат на подписването на един договор с краля, военните блокирали сградата на парламента и забранили на част от депутатите да влязат в него. Така договорът не бил подписан, кралят скоро след това бил екзекутиран, монархията отменена, а депутатите, които не били арестувани или изгонени, управлявали в продължение на няколко години под формата на по-малоброен т.е. "къс" парламент. 
В този си вид, Късият парламент приел няколко закона, но дали защото в него имало повечко адвокати, през повечето време се занимавал най-вече с... нищо. По някое време, лорд-протекторът на Англия Оливър Кромуел вдигнал заетия си задник и в едно прекрасно априлско утро

Thursday 18 July 2013

Аз, мазохистът или "за" и "против" тютюнопушенето на обществени места.

Значи, много мразя някой да ми се разхожда из входа на блока със запалена цигара или да ми се качи с димящ фас в асансьора. Адски ме дразни. Бездруго входът вечно смърди на нещо. Да бе, како - що да не спретнеш една яка запръжка в 8 сутринта?. И винаги познавам кога съседът от седмия, дето закусва шкембе, се е возил в асансьора преди мене ("Турнеш две скиуидки на закуска и нема гуип, нема сопоуи.").
Така е като живееш в 16-етажен блок, със стотина апартамента само в нашия вход. Среднокласовата ми съвест на умерен интелектуалец ужасно негодува срещу пушенето вътре във входа и точно поради тази причина снощи седнах да си допуша цигарата на една от пейките пред блока.
Сега, да сме наясно:

Tuesday 9 July 2013

Бабките, "ония с фотошоЛите в жисиемите" и аз - истинска история


В последните дни нещо не ми се получава да стигна до протеста - все по някакви мои си, дребнобуржоазни, битови причини. 

Така и снощи - прибирам се като примерен чиновник в шест и нещо, надлежно закупил провизиите за поредна среднокласова вечеря от гнусния младостки пазар. Пред входа ме посрещна обичайното сборище лелки, чичковци, баби и внучета, което обичайно се крие в сянката на блока по това време. 

Току до входа, на една пейка седи Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня, дето май живее на 8-мия етаж. Седи и диша тежко, придърпала тежката торба с покупки плътно между краката си. Вижда ме тя, казваме си здрасти-здрасти, а после тя пита:

Monday 1 July 2013

Първи национален стокхолмски синдром

Синът ми вчера ме пита, ни в клин, ни в ръкав, какво е стокхолмски синдром. Чул го в някакъв филм. Обясних му, щото съм начетен и знам.
Стокхолмския синдром е онзи псохологически феномен, когато хора, взети за заложници, започват да изпитват симпатия към похитителите си и техните мотиви, че дори понякога и застават на тяхна страна и ги защитават. Нарича се така заради една криза със заложници по време на банков обир в Стокхолм през 1973 г., когато станало така, че заложниците така харесали похитителите си, че само дето не се били с тях срещу полицията. Всеки психолог ще ви каже,

Friday 28 June 2013

Себичното копеленце проговаря или бунтът на индивидуалистите

Ужасно трудно е след толкова силен текст като този на Райко Байчев във в. Стандарт, който просто ме покърти, да седна и да опиша мислите си без да изпадна в подобен песимизъм.
Споделям много от нещата, които той казва, но за мен просто трябва да има и друго решение.
Да, сравнението между ситуацията, в която се намират протестиращите в София през юни 2013 г. и "Полет над кукувичето гнездо" е толкова силно, толкова болезнено и толкова... Абе, изглежда толкова на място, че чак страх те хваща.
Наистина ли обаче, ние сме лудите?