- Де го Ушко? – пита ужасът на еволюцията Методи, пуска сгънатата си плажна
кърпа на пясъка и се тръшва морно до мене. Надигам глава от хавлията и едва
открехвам клепачи.
- Е го там – отвръща му ужасът на еволюцията Генади, легнал на своята кърпа
от другата ми страна. – Довлече се по некое време и се просна като парцал.
Методи започва да врътка глава в произволни посоки, защото Генади толкова
го мързи,че дори не вдига ръка да посочи. Най-сетне локализира купчината
кокали, опаковани в мръсна тениска и още по-мръсни рязани дънки, с огромна,
остригана глава в единия край и стърчащи от нея под прав ъгъл спрямо черепа уши.
Методи зяпа Ушко няколко секунди, посочва го с брадичка и казва:
