Доналд Тръмп се срещна с редакторите на Washington Post и ги покани „да му пипнат мускула“. Плагиат.

Напоследък, за мен новините от България и от САЩ ужасно си приличат. И двете ме подсещат за един филм на Майк Джъдж, създателя на „Бийвъс & Бът-хед“. Филмът се казва „Идиокрация“ и в него се разправя за това как американската армия, оплесква  (естествено!) експеримент по замразяване на войници и вместо една година, редникът-опитно зайче остава замразен за половин хилядолетие. Когато се „събужда“, той установява, че Америка е вече населена единствено с пълни идиоти и кретени, а управлението на страната е в ръцете на такива тъпанари, че дори лузър и смотаняк като него може да мине за гений…

Да, за Доналд Тръмп ми е думата. И за Бойко Борисов и за неочакваната за самия мен прилика между пожарникаря от Банкя и бизнесмена с кулите и милиардите.

Сламката в окото на другия и колът в собствения ти г...

Май трябва да се науча да говоря по-ясно, по-разбираемо... 

Когато прочетох за случаите на сексуално насилие по време на новогодишните празненства в Кьолн, разбира се, бях погнусен. Масовостта и на пръв поглед организирания характер на нападенията бяха впечатляващи и адски тревожни.

След новините обаче дойдоха коментарите и анализите. И аз се поядосах, защото това, което видях беше не по-малко гнусно от самите престъпления пред катедралата и гарата на Кьолн. Поради факта, че очевидно в престъпленията бяха замесени основно имигранти и най-вече мюсюлмани, дискусията естествено се измести от самите престъпления към темата за мигрантската вълна и поне в българските ъгълчета на социалните мрежи и българските медии се изля такова количество словесен баласт и такива феноменални глупости, че не издържах и засилих един туит: