Довиждане и благодаря за рибата, дет се вика…

Пиша това, за да съобщя, че прекратявам да правя „нещо“, на което отделях доста време в последните почти шест месеца. Нещото (наричам го така, защото ми се струва нагло и погрешно да го нарека „проект“) се казва

Много кратко отворено писмо до Бойко Борисов

Уважаеми господин Борисов,
Само нема да ме занимаваш повече със себе си. Видех те колко можеш. 
Със здраве.

Демокрация на сандвичите и минералната вода

От първия ден на протестите всеки път, когато се озова на жълтите павета с групата приятели и познати, с които обикновено движа на тези събития, текстът на една и съща песен изскача в съзнанието ми.
The Who - We Won't Get Fooled Again...

Днес отидох на посрещането на дупетатите след лятната им отпуска. Не останах дълго. Може би час и половина. Половината от разговорите ни бяха около това

Оставка на стената и глупости под нея.

Естествено, че бях на концерта на Роджър Уотърс. Заведох и двете си деца - на 5 и 14 години. Билетите купих още преди Коледа, за да мога да подаря един на големия си син. Осем месеца и още трийсет години преди това чаках това събитие, но няма да ви губя времето с описание на личните си трепети, защото всеки, който поне малко харесва Флойд или друга група или изпълнител от подобен калибър познава усещането най-сетне да дочака нещо подобно в България. Като изключим това, че моята по-ситна твар, на когото му беше първи концерт в живота, най-неочаквано