Този текст не е критика към никого и нищо, просто поредица нестройни разсъждения... Предполагам.
Спектакъл, алиенация, унищожение... Общо взето, това е моето усещане след един ден в почти напълно нетипична за мен среда.
Гледката на десетина градски обитатели, които
катерят камъните на път към Рилските езера е интрото към спектакъла. По силата на обстоятелствата,
аз съм част от него и изпълнявам ролята си. Правя
го, мотивиран от смесица от
любопитство, примирение
и предчувствие за разочарование,
коeто вероятно се дължи на скептицизма,
който тъй старателно култивирам в себе си.