- Виж ся, те – сирийците,
не са мноо умен народ, да ти кажа. Е,
как що? Две години работих там, а щом аз съм им работил, а те са ми плащали,
няма как да са мноо умни, хехе…
Тъй рече Гришата и надигна
шишенцето с вино.
Гришата е от кварталните
пияници, с които волю-неволю се сблъсквам всеки ден – кръчмата им е току до моя
блок, непрекъснато минавам покрай нея. Една такава – неугледна, от боядисвани
милион пъти етернитови плоскости и гофрирана ламарина. Вероятно някога
са я направили уж като временен обект в тогавашния нов панелен квартал и така я
е заварила демокрацията... Амин...