Има в София една такава, широчка улица, която „пронизва
сърцето на града“ и свързва всички центрове на силата – реални и символични. Улицата
е видяла и понесла какво ли не. Попила е Господ знае колко тона кръв и сълзи, пролени
по най-различни и най-често – напълно незначителни лични и исторически причини.
Понесла е тежестта на стотици танкови вериги – кога заради преврат, кога заради
парад. Понесла е милиарди стъпки на милиони хора… Има си улицата име, история и прочее. Имаше даже доста кестени покрай нея, ама ги
отсякоха. Най-често й викаме на тази улица
„Жълтите павета“. По очевидни причини.