Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна и най-вече кратка история на България.
Когато в началото на 11-тия век византийците окончателно приключили да завладяват България, работата, естествено, доста се сговнила за българите, макар и не веднага.
Отначало, всичко си вървало по старому – на селяните и на по-кротките боляри общо взето им било все тая на кой цар плащат данъци. Само отвреме –навреме някой по-палав благородник вдигал бунт, обявявал се за цар на България (кой знае защо винаги с името Петър и поредния номер) и спретвал див купон, който приключвал с викане на полиция… пардон – с идването на византийската армия, което пък водело до солидна порция спешни погребения. Карали я така около сто и седемдесет години…