Skip to main content

Българският избирател - най-добрият избирател в света!

А ти за кого ще гласуваш?
Не, не - не ми казвай. Честно казано, изобщо не ме интересува, а и ако си сред моите приятели, мисля, че вече знам. Проблемът е, че няма никакво значение за кого ще гласуваш
Аз просто искам тези избори да отминат, като всички останали през последните седемдесет години. Не че не вярвам в смисъла на изборите като такива, просто искам изборите да отминат, да преживея някак тъжния понеделник след тях и да продължа нататък.

Искам това заради неумолимата, бруталната, жестоката, болезнената и обективната истина: изборите за депутати в Европейския парламент ще докажат за пореден път, че българският избирател е най-добрият избирател в света.

Да, такъв е българският избирател – най-добрият. Защото е първосигнално същество, което гласува под влиянието на хормонална смес от първични инстинкти и условни рефлекси. Като кученцата, котенцета, пингвинчетата, българският избирател е сладичък един такъв, безумничък, пухкав, в анцунг, с щръкнали мустачки и перца и големи тъжни очи, побрали сякаш всичката скръб на света. В действителност обаче, зад сладката си външност, той мисли единствено откъде да си набави следващото плюскане и с какво да разнообрази скучните паузи между храненията.

Което си е парадокс, между другото, защото независимо от любовта към „плющенето“ , българският избирател е станал абсолютно неспособен да си зададе един единствен елементарен, но всеобхватен и много важен въпрос: „А аз какво искам в замяна на гласа си?“.

 Точно тази му неспособност го прави най-добрия избирател в света. Ако си зададеше този въпрос, все щеше да си намери някакъв отговор и вече щеше да се пазари за гласа си. Освен това щеше да си спомни, че гласуването е единствената му възможност по мирен, ненасилствен начин да търси отговорност на тези, за които е гласувал. Щеше, ама не може. Забравил е как, а дори и да помни, вече толкова го мързи да мисли, че направо не е за описване. Защото е много по-удобно и лесно да си тъп. Ignorance is bliss.

И точно защото българският избирател е най-добрия избирател в света, т.е. избира да е тъп, мързелив и първосигнален, затова пред него вървят и колосалните, смърдящи, претопляни кой знае колко пъти едни и същи купчини лайна, които му поднасят политиците. Че кво - политиците и те са хора, и те са българи и тях също ги мързи. Като видят, че не само могат да продадат тези лайна на избирателя, ами и да го накарат да ги изяде, те губят всякакъв стимул да се напъват повече.

Навремето, един чужбински лобист ми каза: „По време на избори, всички избиратели стават служители на имагинерната радиостанция WIN FM - What is in for me?. И това е  единственият въпрос, който трябва да си зададеш.

Не и българските такива. Те слушат на предизборните митинги със зяпнала уста, която после искат да запълнят с няколко кебапчета на аванта. После, като огладнеят пак, изпадат в лошо настроение и псуват всуе онези, невидимите, вечно неназованите „те“, заради които пътищата са лоши, лекарите – некадърни, полицаите – корумпирани, а младежите – разгулни и мързеливи, без да се усещат, че всъщност псуват себе си. До следващите избори, когато пак ще има кебапчета. Толкова по въпроса за WIN FM.

Разбира е, все пак има група избиратели, които различават лайната независимо от цвета на целофана, в който са опаковани. Пред тях не минават глупости от типа на „В ЕС инцестът и еднополовите бракове са задължителни“, разведен, пиянстващ побойник-комплексар да твърди, че е защитник на православните семейни ценности, врели-некипелите на онова двуметрово пловдивско лайно в човешки образ и т.н. Не съм ги броил, не знам дори приблизително колко са като процент от всички избиратели, но тези хора определено са пренебрежимо малко в България, а и намаляват още повече след всички избори.

За вас, приятели, ми е най-много жал. За вас и за мен. Защото следващият понеделник ще бъде много тъжен ден за нас. Отново. Защото отново ще си спомним, че всичко тук е FUBAR (fucked up beyond any redepmtion) и отново ще са ни показали, че нищо не можем да направим по въпроса. В понеделник сутринта, отново ще бъдем победени. Но не унивайте – ако не друго, били сме победени от българският избирател, а той е най-добрият избирател в света!






Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.