Добре дошли в Бобов дол

Утрото било по-мъдро от вечерта, казват. Да видим как сме в това тъжно понеделнишко утро…

Изборите отминаха. Като си припомня каква беше кампанията, изборите дойдоха и отминаха като мъглата от онова стихче на Карл Сандбърг – на меки, тихи котешки лапички. Гласуваха една трета от всички възможни избиратели, повечето от тях под строй, сграбчили дебитни карти с прясно преведени 30 животоспасяващи сребърника. Да им е честито! Job well done.

Ами останалите? В деня за размисъл на много места падна хубав пролетен дъждец, в изборния ден блесна чудно слънце и народът се юрна да събира гъбките, кротко прорасли по гори и полянки. И ги набра, няма спор – да му е сладко на всеки гъбар. Добре ще похапнете днес. Нищо, че нямате идея какво ще папкате утре.

Пак не помогнаха никакви призиви за гласуване. Сигурно защото бяха най-вече по интернет, където гъбки няма, а политическата и всякаква друга активност е най-вече клик, лайк, шеър – от удобството на офисния стол или фотьойла у дома. Ами медиите… Какво да им гледаме на медиите – новинарските емисии по телевизиите са досадната последна бариера преди турския сериал или съответното „реалити“, в което некви нереални хора се занимават с некви още по-нереални неща. А, да – преди вечерната телевизионна дъвка за слабините, вместо тъпи реклами за прах за пране, имаше повечко реклами за Новото политик и по-малко за старите такива, но тъкмо повечко време за едно закъсняло сране, кво?

Е, споко,  нищо не се е променило всъщност. Ако се съди по резултатите, страната ни е един огромен Бобов дол - болшинството от гласувалите са отишли да си играят на демокрация в името на извънреден аванс от 150 лева, малко купони за храна и обещанието за цяла заплата за пръв път от шест месеца. На останалите пък, гневът и умът им са стигнали дотолкова, че вместо за обичайните си душмани, да „хвърлят глас“ за новите такива. Ако ги питаш защо баш за Новото политик са гласували, най-много да ти кажат, че щото обещава хубави работи. Не са много сигурни какви. Познато? Естествено. И това ще се повтори на следващите избори, за каквото и да са те. Кое е новото тук?

Как точно трябва да ни зарадва тръшването на БСП, щом това означава възраждане за ГЕРБ? Докато Бойко и тениската му редяха люти клетви, злорадство и закани на входа на НДК, зад него стоеше… Кой? Амче Цвъкльо, бе - той стоеше зад Бойко! В костюм. С ризка. Не видях дали на ръкавелите му имаше избродирано Tzv Tzv. Кое е новото тук?

БСП щели да анализират това, после онова, щели да видят що така дори твърдите им електорални единици дадоха нула на тоя опит. Пак да питам -  нещо ново да виждате тук? Дано анализът включва и клизми за ръководството, че като няма да подадат оставка като интелигентни, въпитани, нормални хора, поне малко да им олекне на търбусите.

Отново и отново, ДПС направиха на своите хора предложение, което те не можеха да откажат. И отново те са хората, които подреждат и раздават картите. Сега и те ще поанализират малко и всъщност единствено те (май по-точно е да се каже "Този, който дебне от Сараите") ще решат колко още ще я бъде тази пародия на правителство. Кое е всъщност новото тук?

Как хубавата вест за тоталния провал на Фюрерчето и подобните нему променя нещата, когато го замества откровен глупак и лъжец като Бареков? Не се сещам някога политик в Европа да е искал извинение от 90% от гласувалите избиратели заради това, че не са гласували за него. Добре си спомням обаче за други креатурки, родени от българското политическото генно инженерство, които само за един мандат време от нови политици станаха стари курви. Споко, много скоро ще стане кристално ясно и на слепите накъде водят конците, които се подават от ръкавите на скъпото костюмче. Кое е новото тук?

А десните? Доколкото ги има, де. Какво да си говорим за десните? За колосалната радост, изчислена цифром и словом на малко над 6%? За мъчително недомислената кампания, която изобщо не успя да събуди дори собствените им избиратели и изглеждаше сякаш се прави от поне две самостоятелни партии, а не от коалиция от пет? Да, ясно - и на вас не ви се говори. Кое е новото тук? 

Кой спечели тези избори? Отговорът е очевиден: един банкер, собственик на медии, цигарени монополи, телекомуникационни компании и нови политици. Оня бе, с комплексарските мустачки. Човекът отново си купи електорална база, сега вече спокойно може да се пазари с когото си ще и ако реши, да махне правителството, което сам тури преди година. Доколкото мога да смятам, може даже да му излезе тънко и съвсем на далавера. Кое е новото тук?

Всъщност, има нещо ново: аз гласувах за първи път от има-няма 20 години. При тази ниска избирателна активност и при тези резултати в София, мисля, че спокойно мога да заключа, че моето гласченце може и да е имало някакво значенийце. Аз съм онази десетохилядна от процента, с която избраната от мене коалиция и предпочетеният от мен участник в листата им спечелиха своите малко над 6% гласове и шибания си един мандат в ЕП. щат-нещат, аз съм им зад гърба на тез ‘убавци и прецъфтели ‘убавици и най-хубаво ще е да си опичат акъла и да се държат умно и прилично. Защо го направих ли? Това беще посленият път, когато давам шанс на политици и политическа система. Издънят ли ме... Е, както се казва, дайте ми хляб и ще видите зрелища.

Само дето, когато отидох до училището, в което научих А и Б и В, за да гласувам, бях посрещнат от паяжините на вратата му. Стори ми се много символично, потрисащо. В тази сграда се помещават две училища - с директори, учители, персонал и никой не се беше сетил да ги махне с метлата, ако не за друго, поне заради изборите. За мой срам, сетих се, че можех и сам да ги изчистя, когато вече бях на километри от училището. Щеше да ми отнеме минута-две, най-много... 

Нищо, следващия път. Дотогава - добре дошли в Бобов дол, скъпи мои сънародници. Гъби и купони за храна има за всички.